Как да харчим пари от крипто без да продаваме и без да дължим данъци

Статията не дава съвети за укриване на данъци. Всичко описано е напълно легално и според данъчните разпоредби, като се използва масово по света.

––

Update: Описаното е доста рисково и вече не мисля, че е добра идея. Ако стойността на обезпечението ви падне много, например при спад в цената на Биткойн от 50-60-70% (което обикновено се случва веднъж на ~4 години), има голяма вероятност от платформата да продадат обезпечението ви в най-неподходящия момент.

Ако притежаваме дадена криптовалута, например биткойн, и сме изправени пред това да направим голяма покупка на някаква стока и услуга, за която нямаме налични средства в момента, най-очевидното решение е да продадем част от криптовалутата си и да използваме средствата от нея.

Това обаче ще доведе до нуждата от декларирането на тази обмяна в годишната ни данъчна декларация следващата година и ще се наложи да платим данък върху разликата между цената на придобаване и цената на продажбата на криптовалутата.

Друг недостатък е, че ако очакваме цената на криптовалутата да се покачи в краткосрочен план, но ние я продадем на момента, защото сме имали нужда от средства точно сега, то бихме загубили от това евентуално покачване на цената ѝ в бъдеще.

Решението

Решението е не да продаваме валутата, а да я заложим като обезпечение и да изтеглим кредит срещу нея. При подобен залог и получаване на заем, реално няма продажба и съответно не се дължи данък. Единственото ни задължение от данъчна гледна точка към НАП, е да декларираме получения заем в годишната ни данъчна декларация при попълването ѝ следващата година, но само ако заемът е на стойност над 10 000 лв.

Получаването на заем по този начин е мигновено и без нужда от доказване на средства. Веднага след като се регистрираме в някоя платформа, предлагаща подобни услуги, депозираме желаната криптовалута и изберем условията на заема, можем да разполагаме със средствата.

Задължението ни по заема е единствено да заплащаме месечните вноски и да следим дали случайно цената на заложената криптовалута няма да спадне рязко. Ако това се случи до степен, при която стойността на заема приближи стойността на предоставеното обезпечение, то има опасност платформата да продаде обезпечението и да изплати заема предсрочно чрез получените средства. За да избегнем това явление, трябва да следим сравнително редовно цената на предоставения залог и ако случайно цената му започне да пада застрашително, да депозираме допълнително количество, така че да намалим риска от автоматичната му продажба.

След като изплатим целия заем във валутата, в която сме го изтеглили, заложеното обезпечение автоматично ще ни бъде отключено и ще можем отново да разполагаме с него (включително и за нов заем).

Нищо от описаното дотук не създава нуждата за плащане на данък, защото никъде няма реализирана печалба.

По-долу има няколко причини, при които подобен заем може да е полезен.

Не можем да получим потребителски заем от банка

Ако имаме нужда да направим по-голяма покупка, но не получаваме приходи по трудов договор, а приходите ни са напр. от инвестиции, наем или по граждански договор, няма да можем да получим кредит от банка. Единствената алтернатива би била бързите кредити, които имат супер високи лихви и трябва да избягваме на всяка цена.

В този случай можем мигновено да изтеглим такъв крипто обезпечен заем, който след това да изплащаме с доходите ни, които макар и не по трудов договор, са регулярни и сигурни.

Получаваме редовни приходи в криптовалута.

Ако получаваме заплата или каквито и да е приходи в криптовалута, трябва да се отчете каква е стойността им в лева в момента на получаването и да се обложат с данък по надлежния ред.

След това обаче, вместо да я продаваме, можем директно да използваме криптовалутата за обезпечение и срещу нея да изтеглим евро, което да харчим свободно. Когато наближи падежа на заема и трябва да го изплатим, можем да използваме новополучените крипто приходи през изминалия период за ново обезпечение, с което да изтеглим втори кредит в евро. С получените средства от втория кредит можем да погасим безплатно първия (това не води до данъчни задължения) и да освободим първото ни обезпечение.

Това може да продължава практически безсрочно, но би било изгодно само ако с времето цената на въпросната криптовалута расте и предпочитаме да си я пазим, вместо да я продаваме в момента на получаването ѝ.

В крайна сметка обаче, в един момент най-вероятно ще искаме да спрем да използваме платформата, да погасим всичките си задължения и да си изтеглим обезпечението. За да стане това, най-вероятно все пак ще ни се наложи да продадем някаква криптовалута за покриване на последния заем и съответно да платим данък печалба за нея.

Така че при този вариант по-скоро отлагаме плащането на данък напред във времето, а не го избягваме напълно. Единственият начин да го избегнем, е ако междувременно сме получили приходи в традиционна валута, с които да изплатим и последния ни заем.

Цената на криптовалутата расте дългосрочно

Ако вярваме, че цената на криптовалутата ще расте дългосрочно, можем да изтеглим заем за максимално голям срок, като през този период ще изплащаме само лихвата, без главницата. Ако в края на периода стойността на крипто обезпечението наистина е нарастнало значително, можем да използваме по-малко количество от същата криптовалута за тегленето на нов заем, който да използваме да погасим стария. Така в бъдеще ще можем да теглим все по-голям и по-голям заем, използвайки все по-малка част от криптовалутата ни за гаранция.

Тук също обаче по-скоро отлагаме плащането на данъка напред във времето, а не го избягваме напълно, защото в един момент най-вероятно ще трябва да продадем криптовалута, за да погасим всичките си оставащи задължения.

Като цяло този сценарий е доста по-рисков и трябва да сме много убедени в дългосрочния растящ тренд в цената на криптовалутата. По тази причина лично аз не бих използвал друга криптовалута освен биткойн за обезпечение (макар и с него да няма 100% гаранция).

Изплащане чрез обезпечението (без продажба)

Това е метод за изплащане на кредита, който може да важи за всичките споменати сценарии досега, но за него няма категорично мнение в интернет дали ще породи нуждата от плащане на данък печалба или не. Просто няма прецедент и съществуващо тълкуване от НАП, на което да се позовем. Затова не препоръчвам този метод за погасяване на кредита преди да сте се консултирали с професионалисти, занимаващи се конкретно с кредити и данъци, а най-добре дори и със служители на НАП.

Обикновено при тези крипто обезпечени заеми има възможност за погасяване на заема не само във валутата на заема, а също така и използвайки директно част от предоставеното обезпечение. При някои платформи потребителят трябва сам и ръчно да продаде обезпечението, което със сигурност ще предизвика нужда от плащане на данък печалба.

В някои платформи обаче кредитодателят директно взима част от обезпечението и го използва за погасяване, т.е. не се извършва фактическа продажба от лицето, притежател на крипто обезпечението.

Виждал съм платформи, при които в извлеченията това действие излиза като Repayment with collateral, т.е. погасяване чрез обезпечение.

Според мен това следва да се тълкува не като продажба на криптовалута, а по-скоро като плащане с криптовалута.

За НАП плащането с криптовалута трябва да се декларира и облага само ако е с търговска цел, но не и ако е еднократно и за лични нужди. Ако е за лични нужди, НАП приема, че има нарастване на покупателната способност на криптовалутата, както например, ако се закупят паунди, те поскъпнат и закупим нещо с тях. Това е описано по-подробно в статията на Капитал, която разглежда декларирането на данъци от биткойн.

За да е валидно обаче описаното отгоре, активите, които са оставени като обезпечение (и с които плануваме да погасим кредита впоследствие), трябва да не са придобити докато сме извършвали операции с търговска цел.

Т.е. ако сме закупили криптовалутата преди години и сега решаваме да я използваме като обезпечение и след това за погасяване на кредита, то може да се приеме, че тази операция няма търговски характер.

Ако обаче сме извършвали многократни сделки по покупко-продажба на актива, това би формирало дейност по „занятие“ и съответно различно данъчно облагане за тези сделки. В този случай използването на този актив като обезпечение би било рисково, защото погасяването на кредита  с него може също да се приеме като търговска сделка и да се приравни към продажба на криптовалута, а не към плащане с криптовалута.

Но пак повтарям – описването на този метод не е данъчен или финансов съвет, а лична интерпретация и събиране на различни мнения от интернет. Ако получим официално тълкуване по въпроса от НАП или съдебно решение дали погасяването чрез обезщетение е равносилно на плащане с криптовалута или на продажба на криптовалута, ще коригирам тази част от статията.

---

Сканирай или кликни върху QR кода и стани част от групата ни:

---

Ако искаш да инвестираш или спестяваш в биткойн, но не знаеш как, регистрирай се в Altcoins.bg – това е известен български сайт, от който можеш безопасно да закупиш биткойн на най-добрата цена в България.

По време на покупката, сайтът ще те попита за публичен адрес, към който да изпрати биткойните след плащането. За целта можеш да си свалиш който и да е биткойн портфейл на телефона – напр. Muun и да вземеш адреса от бутона Receive.

Повече информация за биткойн, инвестицията в него, за портфейлите и за крипто измамниците, има в следната статия: