Преди повече от 1000 години един огромен за времето си по размери град процъфтява и е изпълнен с живот. Днес отново в очертанията му стъпват стотици хиляди хора, но причината вече е съвсем различна. Това е Ангкор – столица на някогашната Кхмерска империя, днес най-големият туристически обект в Камбоджа, заслужил си място на националния й флаг.
Desimira
Пазарът като начин на живот в Азия
Пазарите са нещо, с което сме свикнали и ние в България, най-вече в онзи им типичен сергиен вид, където се предлага изобилие от стоки. Думата “пазар” идва от османотурски, което пък е взаимствано от персийски, тоест корени се някъде от изтока. Затова, нормално, в Азия се натъкваме на множество пазари, но значението им тук като че ли излиза извън представата просто да се разменят стоки и ресурси между продавача и купувача. Пазарите определят битността на хората и сякаш в това да продаваш нещо, каквото и да е, просто нещо, се състои смисълът на целия живот. Ще се опитам да ви разкажа за различните форми на пазар, които срещнах тук, и как те формират културата и живота на хората в Азия.
Фу Куок – weekend stories
За изминалия уикенд нямахме предвидено пътуване по програма, затова решихме да опознаем повече острова, на който се намираме във Виетнам – Фу Куок (този с розовите залези:) ).
Розовите залези на Фу Куок
Досега винаги някъде назад и никога точно пред мен беше залязвало слънцето. Но ето, озовах се на западния бряг на виетнамския остров Фу Куок и се заковах на място. Ама наистина ли никога досега не бях виждала залез “по средата” на морето!?
Муй Не – кокос за обяд, ананас на скара за вечеря
Летният курорт Муй Не във Виетнам се разкри пред нас на няколко етапа. Сякаш всеки ден от тази една седмица тук виждах мястото по различен начин, а може би и наистина беше с различни характери.
While in… Хо Ши Мин
Първите шест дни, или една тридесета от нашето азиатско приключение, преминаха. Най-важното – здрави сме. Вече ядем местна храна, макар че все още подбираме менюто си, но като цяло не сме имали неразбирателства със стомасите си. За това може би дължим много и на родната ни мастика, от която си смукваме всяка вечер за дезинфекция. Лошото е, че първата бутилка е до половина вече, а имаме още само едно шише и оставащите 29/30-ти до края.
Началото е поставено!
Заминахме!
Изпращането ни на летището беше с епичен залез и всички най-близки хора и няма как да не си изкараме добре, при цялата тази бомбастична енергия от пожелания, с която те ни орисаха за предстоящите шест месеца.