Защо количеството на парите в обращение е важно?

Да приемем, че една държава функционира с определено производство и икономика и има дадено количество пари, което отговаря точно на тази икономика.

Ако продуктивността в държавата се повиши и икономиката се увеличи с 10%, би следвало и парите в обращение да се увеличат с 10%, за да отговорят на вече по-развитата икономика.

Присъедини се към групата ни във фейсбук, за да следиш последните публикации.


Ако икономиката отчете спад, би трябвало и парите в обращение да намалеят със същия темп, за да няма изкривявания в цените.

Ако обаче парите в обращение се увеличат, без да се увеличат произведените стоки, хората просто ще имат повече пари, с които да си купят същите стоки, а това ще доведе до увеличението на цената им.

Един опростен пример, който можем да разгледаме, е за мини икономика, която произвежда 1000 единици продукция и в която икономика има 10000 лв. циркулиращи пари в обращение. Това значи, че всеки един продукт ще се оценява на 10 лева (10000 лв. общо / 1000 единици продукция). Приемаме, че всички работят еднакво, никой няма спестявания и всички печелят еднакво от производството на тези продукция.

Ако в един момент се появят още 10000 лв., а продукцията остане само 1000 единици, то всяка единица продукция ще започне да се оценява на 20 лева (20000лв. / 1000 единици). Ако нищо друго не се промени, ефектът ще е, че цените са се повишили със 100%, а хората са започнали да получават 100% по-висока заплата. Ефектът за всички в тази мини икономика ще е нулев, но само ако новите пари се разпределят равномерно между всички хора.

Проблемът в уравнението идва ако вкараме и хората със спестявания, защото тези спестявания вече могат да закупят 2 пъти по-малко стоки в икономиката, т.е. старите пари вече не са толкова ценни, колкото са били преди това.

Друг проблем е, че парите обикновено не се разпределят равномерно, а първо достигат до определени хора, фирми, банки или институции. Щом това стане, останалите участници все още не са разбрали за новите пари и първите облагодетелствани от новите пари могат да закупят съществуващите стоките на все още старите цени и съответно да закупят повече стоки от тях, което бързо намалява свободните стоки на пазара и повишава цената за останалите участници. Т.е. първите, добрали се до новите пари, купуват евтино, докато всички останали купуват скъпо.

Когато държавата започне да „принтира“ пари (или да взима заеми, за да харчи), без това да е подкрепено от повече производство и по-развита икономика, то тя създава парична инфлация, която води и до ценова инфлация. Ако го прави извън всякакви норми, следва хиперинфлация. Както през 90-те в България. И като сега в някои държави.

Всички искат повече пари за пенсии, здравеопазване, пътища и т.н. Но когато тези пари не идват от данъци (т.е. от икономиката и от развитието ѝ), а от заеми или от други похвати, то това винаги ще носи инфлация със себе си, защото новите пари не отговарят на състоянието на икономиката и производството в страната.

Имаш въпрос?

Ако имате допълнителни въпроси по темата, споделете в коментарите и ще се опитам да отговоря. Ако Ви интересува нещо друго, за което все още няма статия в блога - попитай в страницата с въпроси.


Вашият коментар