Защо биткойн има стойност и защо е важен

За много хора биткойн е измама, пирамида, някаква схема или просто анонимно средство за покупка на нелегални стоки в интернет. Но човек може да има такова мнение само ако не е запознат със същината на биткойн.

А той има съвсем друга цел – да бъде изцяло независима валута, която не се контролира еднолично от дадена държава, централна банка или компания. Валута, която не се обезценява от политически решения, икономически кризи или постоянна инфлация. Валута, даваща лесна възможност на всеки човек да прати покупателна стойност на друг, по всяко време и до всяка точка на света.

Ако това не е достатъчно, няма нужда да четете повече. Но ако сте живяли в България и сте преминали през свръхинфлацията през 90-те, би трябвало това да породи поне частичен интерес. Много държави през последните години и дори и в момента преминават през същото.

Инфлация и свръхинфлация

Под инфлация се разбира покачването цените на стоките, което означава и постоянен спад в покупателната стойност на парите.

Много икономисти твърдят, че инфлацията е полезна, защото стимулира потреблението и съответно икономиката (човек предпочита да си изхарчи парите, вместо да му се обезценяват всяка една година). Но не всеки човек иска да стимулира икономиката с безразборно харчене.

Повечето хора искат да си закупят жилище, да спестят средства за автомобил, за голяма екскурзия, бизнес или просто да имат допълнителни спестявания за старини. И именно тези хора страдат от постоянната инфлация.

Грубо казано, ако в този момент можем да си купим 100 кг. храна с 1000 лева и постоянната годишна инфлация е 3%, то след 1 година ще можем да си купим само 97 кг. храна. След 2 години, ще можем само 94 кг., след 10 години – само 74 кг., а след 20 години – само 54 кг.

Това представлява инфлацията от едва 3% и ефектът ѝ върху спестяванията ни.

Хиперинфлация във Венецуела

Нещата стават съвсем различни ако имаме хиперинфлация, която абсолютно винаги е породена от бързото нарастване на парите в обращение, без това да е подкрепено от ръст на икономиката. Естествено това не се случва лесно и по принцип съвпада с войни или поредица от лоши решения по отношение на фискалната политика на страната.

Това може да звучи далечно, но дори и в България сме виждали хиперинфлация, дори повече от веднъж. За февруари 1991 г. месечната инфлацията е била 123%, а през февруари 1997 г. – цели 242%.

За целия период от 1990 г. до 2000 г., общата инфлация на потребителските цени според НСИ е 221418% или казано с други думи, цените са се повишили 2215 пъти. Ако с 1000 лева в началото сме можели да закупим 1000 кг. продукти, след само тези 10 години, със същите пари сме можели да закупим едва 0.45 кг.

Това беше и причината за деноминацията в България през 1999 г., когато 1000 стари лева бяха приравнени на 1 нов лев. Просто цените се бяха повишили хиляди пъти и за да не работим с много нули, самите пари бяха променени.

Това е опустошителната сила на хиперинфлацията и България е един от малкото примери.

  • В Гърция инфлацията през октомври 1994 г. е била 13 800%.
  • В Германия инфлацията през октомври 1923 г. е била 29 500%.
  • В Зимбамве месечната инфлация за ноември 2008 г. е 79 600 000 000%. Цените там са нараствали двойно на всеки 24 часа.
  • В Унгария месечната инфлация през 1946 г. е била 13 600 000 000 000 000%. Цените са нараствали двойно на всеки 15 часа.
Деца, играещи си с обезценени пари в Германия след Първата световна война

Когато централната банка печата пари без каквито и да било финансови ограничение, въз основа единствено на бюджетни нужди и желание да харчи повече средства, от колкото икономиката може да поеме, следва именно обезценяване на парите и хиперинфлация.

За последните 100 години има 56 случая на хиперинфлация, а в момента Венецуела, Зимбабве, Судан, Ливан, Суринам, Иран, Южен Судан, Йемен, Хаити, Либия, Ангола и Етиопия имат инфлация от над 20% според IMF.

Биткойн като съхранител на стойност

С Биткойн това не може да се случи – максималното количество биткойни, които някога ще съществуват, вече е определено на 21 милиона. Техният брой не може да нарастне неконтролируемо и безгранично – за разлика от всички традиционните пари, при които централната банка или правителството еднолично решават какво да бъде парите в обращение и съответно инфлацията.

1/5 от всички щатски долари в обращение към декември 2020 г. са напечатани само през 2020 г.

Нещо повече – биткойн е единственият актив, чието търсене не влияе на предлагането. Всички стоки на отворения пазар си саморегулират цената и количеството, в което се предлага – ако има повече търсене, това води до по-висока цена, което от своя страна стимулира повече производители да предлагат стоката, което води до пренасищане и съответно до регулиране на цената и спадането й до нормални нива.

Но за биткойн това не важи. Каквото и търсене да има, не могат да бъдат произведени повече биткойни от това, което вече е определено. На всеки ~10 минути се „изкопават“ или произвеждат 6.25 нови биткойна, а на всеки 4 години този брой ще намалява наполовина, което ефективно драстично и периодично намалява биткойн инфлацията.

Всичко това е строго фиксирано в софтуера му и не може да се промени, освен ако над 50% от участниците не се съгласят на промяната, което е крайно нереалистично.

В качеството си за съхранение на стойност, единствено златото може се сравнява с биткойн (още повече, че то хилядолетия се е използвало за обезпечаване на парите и дори е представлявало истинските пари), но то трудно се транспортира, не може да се раздели лесно на малки части от всеки и едва ли има магазини, в които го приемат като разплащателно средство.

Биткойн е най-оскъдният финансов инструмент, който човек може да притежава в момента. И това се забелязва от все повече компании и институции. В Щатите вече има дори и публично търгувани компании, които купуват биткойн с доларовите си резерви – за да се предпазят от евентуалната инфлацията и от безпрецедентното печатене на пари от страна Федералния резерв.

Исторически за целия период на съществуването си, цената на биткойн се е покачвала с 200% годишно, като това се дължи на строгата си монетарна политика и увеличаващо се търсене от все повече хора и компании. Историята не е показател за бъдещото представяне на биткойн, но със строгата си монетарна политика, е логично да заключим, че ако все повече хора навлизат в света на биткойн, то и ръстът в стойността му вероятно ще продължи.

Личен финансов суверенитет

Биткойн е първата истинска форма на дигитални пари и като такава има за цел да даде на всеки достъп до независима парична система. Всеки, който има биткойн, разполага до известна степен с финансова свобода, каквато не е била възможна преди това.

Притежателите на биткойн могат да изпратят каквато и да е сума до всеки човек по целия свят без изобщо да имат нужда от помощ или от одобрението на посредници. Няма банка, компания или правителство, което да стои между изпращача и получателя и съответно не съществува никаква възможност някой да спре транзакцията или изобщо да има нужда от одобрение. Съответно и никой не може да конфискува биткойните на някой, защото единствено самият им притежател има достъп до тях.

Всеки може да си свали софтуерен портфейл и мигновено да започне да получава биткойни, без да е нужно да се регистрира официално или да търси одобрение от банки и институции. Биткойн е преди всичко софтуер с отворен код и всеки може да го използва и именно това прави и глобалната му забрана малко вероятна.


Допълнителни източници:

В книгата The Bitcoin Standard се говори по-малко за самия биткойн, но за сметка на това има достатъчно информация за историята на парите и какво се случва с тях с времето. Като се започне от камъните, мидичките и се стигне до долара, златото и т.н. Задължително четиво за всеки, който иска да разбере по-подробно защо биткойн е важен и какъв е смисълът от съществуването му.

Написаното по-горе да не се счита като препоръка за инвестиция. Инвестициите в криптовалути са изключително високорискови.
Ако все пак решите да инвестирате – не инвестирайте повече, от колкото сте готови да загубите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *