Време за промяна

Всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: “Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да искам да правя това, което ще правя?”. И когато доста дни подред отговорът e “Не”, знам че трябва да променя нещо.

На фона на сивото ежедневие, хаоса в големия град, забързания живот и липсата на време, всички трябва да се замислим над горния цитат от Стив Джобс.

Чакаме ли започването на деня с нетърпение? Щастливи ли сме вечерта, когато всичко е преминало? Или просто си лягаме, не съвсем ентусиазирани от това, което ни чака на сутринта…

Знам отговорът за себе си. И той предвещава промяна. Дълго чакана и много закъсняла.

От години съм се питал какво е да живееш на остров в тропическа държава. Вместо да чакаш в задръствания по 2 часа на ден и да се прибираш между 4-те панелни стени. Или пък ако съдбата е била благосклонна – в супер скъпия апартамент ново строителство, който обаче вече е протекъл и едва ли ще издържи, докато стане време да го оставиш на поколенията.

От години искам да видя Тайланд и да проверя дали можеш да работиш от плажа. Дали можеш да живееш в бунгало под палмите и то за същите пари, с които изплащаш кредита или плащаш наема на въпросната панелка. И дали като цяло няма по-добра версия на живота, който живеем.

Това е и причината да решим да заминем за 6 месеца в Азия. За да си отговорим на всички тези въпроси.

Защото животът е кратък. Прекалено кратък, за да чакаш промяната, без да правиш нищо. И защото няма нищо по-лошо от това да съжаляваш, че не си направил нещо.