Пазарът като начин на живот в Азия

Пазарите са нещо, с което сме свикнали и ние в България, най-вече в онзи им типичен сергиен вид, където се предлага изобилие от стоки. Думата “пазар” идва от османотурски, което пък е взаимствано от персийски, тоест корени се някъде от изтока. Затова, нормално, в Азия се натъкваме на множество пазари, но значението им тук като че ли излиза извън представата просто да се разменят стоки и ресурси между продавача и купувача. Пазарите определят битността на хората и сякаш в това да продаваш нещо, каквото и да е, просто нещо, се състои смисълът на целия живот. Ще се опитам да ви разкажа за различните форми на пазар, които срещнах тук, и как те формират културата и живота на хората в Азия.

Night markets
Нощните пазари са най-лъскавата и може би най-тривиалната част от пазарите. Те са големи, винаги на централни места и по-скоро се опитват да ти предложат нещо тройно по-скъпо от обикновено. Или така наречените туристически капани. Дори междуградските автобуси не тръгват и спират от автогарата, а именно от нощните маркети. Там най-често се продават дрехи, чанти, гривни, сувенири, пакетирана храна. Както споменах в предишни постове, пълно е с раници и екипировка на “The North Face” и спортни екипчета на “Nike” и “Adidas”. Дали са менте, не знам, но изглеждат стабилни. Пазаренето е почти задължително, чак е обидно ако се съгласиш с цената от първия път, а преговаряйки може да я намалиш до три пъти. Нормално, затова е пазар.

Големият алъш-вериш започва някъде от около 19 ч. и продължава до 1 ч. през нощта. В Хо Ши Мин, например, след приключване на активните работни часове, две централни улички се затварят за движение, за да се изпълнят със стока – което упражнение ни се стори адски трудоемко, защото ежедневно се сглобяват и разглобяват шатри и подреждат и прибират купища продукти. А през деня изглежда сякаш нищо от снощния кипеж не се е случвало.

Любимият ни нощен маркет се случи в столицата на Камбоджа Пном Пен. Там беше по-тихо и спокойно и сякаш беше изграден не толкова, за да те примами да си купиш нещо, а за да поседнете с приятели, да похапнете и да поговорите. Освен дрехи и сувенири, се предлагат всякакви разновидности от приготвена на момента храна. Типичните нудъли, хапки тофу, наденички, шишчета, спринг ролс (микс от зеленчуци и месо, увити в тънък лист тесто и запържени или сурови), скариди на клечка, ролца от раци, сок от захарна тръстика, зеленчуци, сладолед, плодове. След като успееш да избереш меню от целия този поднос, настъпва най-приятният момент. Събуваш си обувките и сядаш на постлани в средата на маркета килимчета. За удобство, отстрани до всяко килимче има поставени в кутийка соев сос, чили, кетчуп и лимон. Чисто е и интересно до небесата. Разбира се, подреждаме се и ние сред насядалите на групички компании младежи.

Местния битак за хранителни стоки
Колкото колоритни, толкова и фрапиращи са пазарчетата, от които купуват местните хора. Те също са големи, но обикновено са скрити в уличките на града и ако не попаднеш случайно, няма как да се натъкнеш на тях. Понятия като хладилници и витрини там не съществуват. Всичко се излага на улицата – в кофи, легени, черги и торби, а 30-градусовата температура не притеснява никой, дори продавачката на яйца, прясно месо и риба. Покупко-продажбата обаче е толкова интензивна, че до края на деня стока почти не остава, затова никога не застоява. На другата сутрин асортиментът се зарежда наново и оборотът завърта своя нов цикъл. Регулации няма, всеки може да продава всичко, нужно е само да си намери място на пазара.

Оживлението е много голямо – разменят се продукти с пари, изсипва се нова стока с чували, кълцат се бутове месо, пърхат живи кокошки, прехвърчат коли и мотори, смесват се разговори и надвиквания. И ние, случайно попаднали, се опитваме да се справим с миризмата и какафонията, от една страна, от друга – с изкушението да не си купим нищо, понеже не изглежда безопасно за нас. Но как да устоиш, когато до краката ти изобилстват омари, скариди, раци, стриди и всякаква риба на нищожни цени. А купищата с плодове и зеленчуци са истинска красота за очите с пъстрите си разновидности. От тях обаче си взимаме и пълним торбичката с ананас, манго, авокадо, маракуя и диня за общо 7 лв. Искам този пазар завинаги в България!

Търговия на колела
Количката с храна е най-емблематичната форма на търговия в Азия. Срещат се на всеки ъгъл и уличка и е трудно да си представиш как тази малка конструкция от железария би могла да побере толкова много функционалности в себе си. Има котлон, понякога и барбекю, заредена е с продукти, чинии, прибори, малки столчета за сядане и какво ли още не. На нея могат да се приготвят както сандвичи, така и супи в цели казани, нудъли, ориз, шишчета и плодови сокчета. От тях пазаруват предимно местните и евентуално някой престрашил се турист, защото отново яйца и месо са изложени на припек и са атакувани свободно от мухи и други гадинки. При количките също всичко се развива толкова бързооборотно, че не може да се говори за застояла храна. Около тях винаги се формира нещо като кът за хранене, в който на малки пластмасови столчета се подреждат консумиращите. На такова място можеш да се нахраниш буквално за стотинки. Някои храни изглеждат доста примамливо, от други – като супи, кокоши крака и свински кожички, недоумявам как е възможно човек да реши, че е гладен точно за това.

В по-централните и туристически части количките, логично, изглеждат по-лъскаво, но автентичността на този вид търговия се състои в местата, където няма чужденци. Те са толкова много и събират около себе си такава маса хора, че се чудя дали азиатците готвят изобщо вкъщи или вечерят именно в такива хранителни кътчета на колела. Може би им излиза по-изгодно. Безбройни са и по-малките колички, които дърпани от своя водач предлагат всевъзможни щуротии, които не мога да опиша, защото повечето си нямам идея какво са.

Домът ми е търговски обект
Този принцип важи за може би 90 % от сградите, постройките, къщите и т.н., които виждаме в Азия. Дали ще е заведението за хранене, хотелът, в който ще спим, магазинът, от който ще си купим сапун, плодове или друго, винаги в тях играят малки деца, там са още бабата, която се грижи за тях, а активните членове от семейството се занимават с търговската дейност. Докато си купувахме билети в една турагенция, от вътрешната врата се появи току-що изкъпал се господин с още мокра коса и просто застана зад един от компютрите и започна да продава билети. Колко удобно, си помислих, да работиш там, където живееш.
Като описвам, че наоколо играят деца, сигурно си представяте, че са в близост до обекта. Не. Вътре в него. Във фоайето на хотела, например, влизат и излизат от вратите зад рецепцията, скачат по масите и диваните, където клиентите изчакват да ги настанят, случвало се е на телевизора върви детски канал с песнички и филмчета или пък да ги виждаме как се хранят в единия ъгъл на помещението, дори и да спят там на хамак. Подобно е и в заведенията, понякога дребосъците идват да се закачат с нас и да си говорим. 🙂 Много са сладки!

Докато пътувахме също забелязахме, че пред всеки дом е изложено нещо за продан. Или ще е храна, или пакетирани стоки, плодове, авточасти, телефони и т.н. до безкрайност, но задължително е поставена поне една привличаща окото масичка отпред и огромно, шарено рекламно табло. Около този пазар пред дома сякаш се състои цялата подредба на малките селца, защото, специално във Виетнам, нямаше начало и край на населено място. Просто един главен прав, без никакви завои път и струпани от двете му страни къщи и техните магазинчета или сергии отпред. И това продължава стотици километри, без прекъсване. Ако случайно се е изплъзнал някой участък, то той ще е засаден с ориз, което пак е част от търговията. Вътрешност на селата няма, изградени са само около пътя и картината е толкова еднаква, че сякаш се движиш по конвейерна пътека.

Пазарът в Азия наистина е начин на живот. Не само да продаваш, но и да закупиш. Милиони ръце ежедневно се подават и в двете посоки – да дадат и да приберат. Алтернатива за друга прехрана изглежда няма. Предлагаш евтино и малкото, което имаш, за да си закупиш също евтино, с малкото, което изкараш. Нещо като размяна на ресурси и взаимопомощ.

Коментари