В Синагпур през 4715 година

Йей! Вече сме в Сингапур! Годината е 4715! И според Китайския календар, мен ако питате, и според Григорианския. По атмосферата се усещаме толкова в бъдещето, че не знам дали е възможно Сингапур и останалият свят да са в една и съща година, та даже и век.

Мелака

Първо малко (пред)разказ как стигнахме до тук. След Куала Лумпур минахме за три нощувки през историческото градче Мелака, чийто център е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. През различните години е бил португалска, холандска и британска колония и е събрал от всичко по малко в архитектурата си. Днес е населяван с китайци и малаи.

В Мелака се случи да спим в най-абсурдното място от всички досега, не само в Азия, а евър. Имаше един добряга на рецепцията, с който си комуникирахме чрез “Гугъл-преводача” на телефона му заради тотално объркване със стаите ни, но няма да изпадам в подробности. По-епична беше закуската ни сутрин, включена в цената с нощувките, която представляваше две голи пречени филии хляб, а върху трета симпатягата счупваше едно яйце и я пъхваше в микровълновата за минута-две. Резултатът – спаружена филия хляб с гумено яйце отгоре. Отделно в една купичка имаше конфитюр, но тя беше обща за всички. И това е, ако искаш яж! 😀

В центъра на града наистина е симпатично, не знам дали е чак за ЮНЕСКО, но определено романтична Европа се усещаше, най-вече по минаващата по средата на града река и струпаните около й ресторантчета с цветя и малки масички.

Не бяхме изчислили много добре кога къде ще бъдем и всъщност посрещането на Китайската Нова година се падна в пролуката между двата големи града – Куала Лумпур и Сингапур, в които може би щеше да е много по-грандиозно. Нищо, сега пък видяхме как празнуват местните в малкия град. Едни пътешественици от Швейцария, с които се запознахме в Пукет и които обикаляха Азия вече цяла година, ни предупредиха, че при настъпването на новата година истерията навсякъде е поголовна. И наистина градът се изпълни с хора, колони от автомобили задръстваха улиците, а пред всеки хотел и къща за гости стоеше надпис “Sold out” (разпродадено).

В самото навечерие на празника по туристическата улица “Jоnker” имаше от типичните нощни пазари с всевъзможни щуротии за продан. Центърът на събитията беше една доста семпла сцена на едно малко площадче, на която се редуваха точно трима изпълнителя на песни на китайски. Постепенно хората се насъбраха. Най-интересно беше около пагодите, където будистите се отбиваха да поставят запалени ароматни свещи и да си изтеглят нещо като късмет за новата година.

Малко преди полунощ на сцената се качи някаква важна особа, предполагаме кмета, или както се води тук началството, каза нещо от рода на “Чан-чен-чон-чун! Ши ше-ши ше!” (подозираме, че “ши ше-ши ше” означава “честита нова година”, понеже на няколко пъти чувахме хората да го казват възторжено) и новата година настъпи. Фойерверките тръгнаха с няколко минутки закъснение и не създадоха никакво настроение, а само изплашиха птичките по дърветата и площадът се изпълни с тях.

Тоест самото посрещане не беше нищо особено, а наподобяваше скучна церемония по връчване на медали, където хората единствено се здрависват. Още по-досадна се оказа китайската традиция пред всеки дом да се гърмят бомбички, като идеята е да се изгонят “злите духове”, но реално превръщаха улиците в задимени минни полета и на моменти беше почти опасно да преминеш.

Три дни за Мелака бяха достатъчни. Радваме се, че постояхме в този важен за времето си исторически център, намиращ се на търговския път между Индия и Китай.

Сингапур

Със сравнително приятен автобус потеглихме към космополитния свят на Сингапур. Според тукашните правила, на всяка граница, пътниците слизат от автобуса заедно с багажа си, преминават през паспортния контрол пеша и след това отново се натоварват на автобуса вече в новата държава.  Малко преди да слезем обаче, шофьорът ни инструктира, че чака точно 20 минути и след това потегля.

На контролното гише се оказвам пред, струва ми се по-млада от мен, служителка. Направи ми доста кръстосан разпит, на моменти с провокативни въпроси. Загледа се във всеки един от печатите ми досега в паспорта, разлисти го страница по страница и не спираше да се интересува от мен. Следейки учудената й физиономия, й обясних, че сме на дълго 6-месечно пътешествие и преминаваме през много държави (абсурд е да сме първите, защото Азия е пълна с бакпакъри, които обикалят целия район месеци наред). Тя ме погледна още по-въпросително – “Ние?”. Посочих й Ив на опашката и май си изясни ситуацията. Явно си беше помислила, че пътувам сама и ако по някакъв начин в системата вижда празната ми банкова сметка, със сигурност и аз не бих се пуснала да премина. 😀

Истината е, че най-вероятно Дес е приличала на “муле” и затова беше цялото интервю.

Mitch

В същото време наблюдавах как на съседното гише видимо бавеха едно момиче. Всъщност, през цялото време не се случваше нищо. Служителят стоеше със скръстени ръце и мълчеше, а момичето беше подпряло глава на ръцете си, и то мълчеше… Докато аз премина, така и не я пуснаха. Май започвам да разбирам защо шофьорът ни предупреди, че има лимит на изчакване. И наистина, макар и да не го очаквахме, автобусът ни потеги от границата само с половината от пътниците. Останалите явно още чакаха някъде по гишетата. Горките, разбирам ги, и аз бях “на косъм”.

Малко по малко започнахме да навлизаме в града-държава. Правим десен завой на една детелина, следва отново десен завой на друга детелина, пак завиваме на дясно по трета детелина, не мога да повярвам, но пак правим десен завой на детелина. Ама преди малко не бяхме ли тук – оглеждам се като гърмяна, но изобщо не разбирам къде сме, а беше и тъмно. Струва ми се, че пак завиваме надясно, а може би вече главата ми е тотално разбъркана.

Този път не спираме на автогара-чудо, а до един мол. Супер, защото от там имаме директен автобус до квартала, където ще отседнем. Познайте кой е кварталът ни? Не, не е китайският, не бихме повторили пак. За разнообразие – индийският! Или още – сингапурската Литъл Индия! И за още по-голям колорит, ще спим в хостел. 😀

Обаче сингапурските индийци и те са в бъдещето спрямо останалите индийци. Кварталът е много подреден и чист, къщичките са ниски, но цветни и измазани и като цяло атмосферата е приятна, но пък лудницата си е същата. В хостела е голяма блъсканица, пълно е с младежи, предимно европейци, американци и австралийци. В целия хостел сигурно имаше само двама индийци (двойка момиче и момче) и те, разбира се, бяха в нашата стая. Опитах се да ми станат симпатични, но всяка сутрин, още по тъмно, си подреждаха целия куфар дреха по дреха, торбичка по торбичка. Първо си помислих, че си тръгват, но след като ги видях отново вечерта, а на следващата сутрин отново събудиха всички с ритуала по подреждането, започнах да подозирам, че има нещо много невероятно в този куфар, та да му отделят по два часа всеки ден. Мисля, че просто се страхуваха да го оставят в хостела и го носеха със себе си по цял ден на разходките им из града, затова трябваше да бъде прилежно подреждан всяка сутрин. Като цяло изглеждаха интелигентни младежи и сега малко съжалявам, че не си поговорих с тях.

Още с първото влизане в стаята на хостела, ни удари зловонна миризма, чиято продължителност съмнително съвпадаше с престоя на индийците. Но все пак няма да казвам от къде идваше.

Mitch

Понеже пристигнахме вечерта, се ограничихме с разходки до близките две преки, най-вече в търсене на нещо за хапване. Предвид, че се намирахме в малката Индия, изборът беше силно ограничен. Видяхме в едно заведение пърленките от Малайзия и веднага се закотвихме там. Ив остана сравнително доволен, но аз си поръчах уж пиле с пърленка. То обаче се оказа пиле в супа от къри сос (а аз вече бях развила непоносимост към него последните седмици), за лютиво да не говорим, а хлябът беше от вакумиран плик. Вече на няколко пъти правих компромис и си доизяждах ястието с къри, но искам да ви уверя, че тук не се слага просто щипка къри, а може би половин пакет.

Вече се настройвах за следващия ден, когато ще се изправя пред размерите на този град и друго не ме вълнуваше. Решихме първата половина на деня да я посветим на зоологическата градина на Сингапур, защото знаехме, че е едно от “must see” нещата. Тя се намира в покрайнините на града и се зарадвахме, че докато стигнем, ще може да разгледаме повече части от него. За градския транспорт на Сингапур, нека Ив разкаже повече.

Колкото и да се разкаже, ще му е малко. Ще спомена само автобусите, които са супер редовни, адски чисти, модерни и естествено климатизирани.

Вариантите за тарифиране са или с предварително заредена карта, която се маркира при качване и слизане от автобуса, или с билет, който се купува единствено от шофьора. Няма будки, няма контрольори, няма разнасяне на билети или перфорирания. Слизането е от всички врати, но качването естествено е само от първата.

Цената е динамична и зависи само от изминатото разстояние. Начинът на определяне е най-впечатляващ и достатъчно елементарен, за да се ориентира и маймуна (Деси не можа). На абсолютно всяка спирка има огромно табло с подробна схема на всички автобуси, които спират на нея. За всеки автобус са изброени спирките му и е дадено разстоянието в километри между текущата спирка и всяка една от останалите по трасето му. И има отделна таблица, в която пише цената за различните дистанции (в граници), като има сериозна отстъпка при пътуването с карта. Схемата и цените за километър са същите и за метрото.

Mitch

Зоологическата градина на Сингапур е удивителен “Ноев ковчег”, където можеш да видиш над 300 вида животни, някои от които застрашени от изчезване, като общият им брой в парка е над 2800. Най-интелигентната част в него е липсата на мрежи и решетки, тъй като ландшафтът позволява естествени прегради между животните и хората – поточета, скали, дървета. Можеш съвсем спокойно да ги наблюдаваш как се хранят, разхождат, играят и усещането е сякаш ти си попаднал в техния свят, а не те в твоя.

Времето тече така неусетно там, макар да бяхме с полепнали от жегата дрехи, че от половин ден престоят ни прерасна до “5 минути преди да затворят зоопарка”. И сякаш са малко нещата за разглеждане, та през определени интервали имаше малки спектакълчета с някои от животните и се наложи дори да тичаме, за да не изпуснем началото. Посетихме шоуто на слоновете и на тюленчето. Животните са уникални сладури!

Разбира се, най-впечатляващи за нас бяха екзотичните и щури видове – жирафи, пингвини, крокодили, комодски варан, огромни костенурки, носорози, тигри, бяла мечка и още, и още до 300. Маймуните бяха най-много, но те пък бяха и едни от най-забавните за наблюдение. Висяха по клоните и подскачаха от един на друг, гонеха се и закачаха помежду си, чоплеха фъстъци или пък се гушкаха с малките си.

На много от вас най-вероятно сме продънили ушите да говорим за палмова мазнина, съзнаваме, че на моменти сме дори и досадни. В Сингапур обаче (градът в бъдещето) намерихме един от най-силните аргументи, че сме в правилната посока да саботираме всичко с палмова мазнина. Опитваме се да го спазваме и тук в Азия, макар на моменти да е много трудно, защото сме ограничени с храната, а над 99 % от пакетираните продукти в магазините са с нея.

Когато видях в зоопарка, до “дома” на орангутана – един от най-близките родственици на човека, табела, която обяснява, че до 10 години видът му ще се среща само в зоопарковете и причина за това са палмовите насаждения, сърцето ми закървя. Заради прекомерното производство на тази евтина и по начина, по който се използва в храните – вредна (подчертавам!) за човешкия организъм мазнина, се изсичат все повече гори или се предизвикват умишлено пожари, за да се освободят площи, което унищожава естествената среда, не само на орангутана. Този процес го освидетелствахме с очите си, защото докато пътуваме из дългите разстояния на Азия, постоянно виждаме от пътя огромните палмови плантации и натоварените камиони, извозващи купища продукцията. 🙁

Спирам с пропагандата и ви водя директно в архитектурата на неограничените възможности, или – центърът на Сингапур. Знаехте ли, че върху хотел може да се построи кораб? Аз не! Ама може. Но затова след малко, само ви подготвям. 🙂

Вече втори ден бяхме в Сингапур, а още не бяхме стигнали до централната част, срамота, но пък сме безкрайно удовлетворени, че останахме цял ден с животинките. Но ето, дойде и неговия ред. По очертанията на “Google Maps” закрачихме из уличките на Сингапур и още с първото “Завийте на ляво!” започнаха да се точат към небесата високите сгради. Паркове, градинки и дървета се промушваха между големите кръстовища, небостъргачи и молове и доказваха, че наистина Сингапур е най-зеленият град в света. Не след дълго се разкри пред нас грамадата на бизнес сърцето на Азия – зоната с огромни небостъргачи на големите световни брандове.

Безумна красота! Колкото и да сме любители на не създадените от човека красоти, не можем да пренебрегнем изяществото на това мегаполисно величие. Всяка сграда пасваше идеално на всяка друга, взаимно се допълваха и разкрасяваха. А морето отпред приемаше отраженията им и допълваше гледката още повече.

Едно завъртане на главата наляво и грейва извънземната форма на “Marina Bay Sands”. Хотелът, който вместо покрив, има кораб с инфинити басейн и платформа за наблюдение от своите 340 метра височина.

Без да откъсваме очи от гледката, продължихме да вървим по алеята на залива, но изведнъж унесът ни бе прекъснат от огромно стълкновение от хора, светлини и музика. Празненствата около Китайската Нова година бяха в разгара си, понеже отбелязването продължава около две седмици след настъпването на новата година. На огромна сцена във водата имаше специална програма с водещи, а макети на жълтото земно куче – символа на 4751 г. се, плезеха накъдето и да се обърнеш. Отпред имаше пазарче с храна и за да влезеш в цялата тази зона, трябваше да преминеш през специален полицейски контрол. С две думи – китайците са луда работа (77% от населението на Сингапур са китайци).

Преминахме набързо през поредния китайски джангър и се отправихме към внушителните градини на Сингапур – “Gardens By The Bay”. Подобно на Куала Лумпур, и тук за да стигнеш до точка, която привидно изглежда близо, първо трябва да се полуташ известно време между преплитащите се едно в друго естакади, мостове и улици. Но така или иначе в Сингапур всичко е интересно за наблюдение, така че “въртенето в кръг” е приятно (само не и според стъпалата ни).

Изправени вече пред чудодейните “дървета” в парка, бяхме сигурни, че сме попаднали в измислен, несъществуващ свят. Това не беше картинка от бъдещето, а от някаква футуристична фантазия, която обаче виждахме на живо и можехме да докоснем с ръка. Беше вече тъмно и илюзия и реалност се преплитаха съвсем. Легнахме на тревичката, за да погледаме на фона на звездите този своеобразен “Аватар”. Никога не съм си представяла, че изкуствено дърво (та то дори звучи ужасно), може да бъде така красиво, но пък реално не са и толкова изкуствени, защото стъблата им са увити в пълзящо растение, като, предполагам, идеята му е някой ден да “погълне” цялото дърво и листата му да се смесят със светещите “клони”.

Пак ще дойдем тук. Много е красиво, не ни беше достатъчно и искаме да се “изгубим” поне още веднъж.

Пътят обратно преминаваше през неуморно празнуващите китайци. Още в далечината забелязахме, че на трибунките пред сцената се е заформил огромен кошер от хора. Приближихме още малко по едно стъклено мостче, от което се виждаше цялата зона от високо и за първи път ми се наложи да използвам не(!) в преносен смисъл израза – “събрал се е целият китайски народ”. Не знам колко бяха, но като се има предвид, че Сингапур е една от най-гъсто населените държави в света, можете да си представите. След минутка-две се чуха гърмежи и небето се озари от фойерверки. Супер, само дето ние им бяхме почти в гръб. Леко съжалихме, че изпуснахме този цветен спектакъл на фона на лъскавите небостъргачи. Извод – трябва да се следват китайците! 😀

Някъде по брошурите видяхме, че днес беше едва първият ден от новогодишния 10-дневен фестивал, така че може би и следващите дни щеше да има заря – надявахме се. Така или иначе бяхме насъбрали достатъчно красота в душите си и бяхме напълно готови да се върнем в хостела при индийците с тайнствения куфар. 🙂

Проблемът с храната продължи и в Сингапур. Дотолкова нямаше нищо, което бихме могли да ядем, че прибегнахме до доста минималистичен план за обяд, състоящ се от консерва риба тон, консерва царевица, два моркова, два домата и багета от хипермаркета в близкия мол. Първият път дори ни беше доста вкусно, но на шестия… можете да си представите. Вечер, когато излизахме извън “Литъл Индия”, опциите бяха малко повече, но като цяло Сингапур е скъп град и ресторантите в централната част не са според “чергата” на всеки.

Толкова се влюбихме в гледката на залива, че проучвайки Сингапур, не намерихме друга част, в която да искаме да отидем повече и всяка вечер се връщахме отново в света на “големите”, само сменяхме пътя до там и уличките, през които да се промушим между небостъргачите. Привечерната разходка там много ни повдигаше духа. Въпреки този “капан от височини”, не усещахме задух, дори напротив, вятърът на залива успяваше да си намери път между сградите и раздвижваше въздуха с морска свежест. По периферията на зоната се извиваха в дълга ивица симпатични барчета и ресторанти и привнасяха към бизнес атмосферата леко курортно настроение.

Когато наближи часът на снощната заря, предвидливо този път и ние се настанихме на трибунките до китайците с надеждата, че ще има повторение. Само че хората този път бяха значително по-малко и леко поизгубихме вяра. В 20.58 ч. обаче музиката от сцената спря, една госпожа започна да говори на микрофона и след възторженото “Ши ше- ши ше”, дааа, последваха фойерверките! Беше прекрасно!

Малко ни е срам да си признаем, но следващите няколко вечери пак ходихме да гледаме зарята. 🙂 За финалната вечер пък си бяхме оставили фонтанното-светлинно шоу пред “Marina Bay Sands”. По пътя към него обаче видяхме целият китайски народ да се тълпи отново, този път към близкия голям стадион, а улиците около него бяха затворени за движение. Сега пък какво ли ще има… Това беше последната вечер на новогодишния фестивал и може би предстоеше кулминацията. Попитахме един полицай, който отклоняваше трафика, какво ще се случва, но ръкомаханията му бяха повече от думите и нищо не разбрах. Посочи ми първо към стадиона и после към сцената, но… Решихме все пак да си отидем на светлинното шоу, а след това евентуално да се върнем на стадиона.

И взехме правилно решение, защото шоуто беше невероятно. По описание преразказва историята на един сингапурец, съпроводено със страхотна музика и визуални ефекти.

Веднага след него се запътихме към новогодишната еуфория. Всъщност специалната програма се изразяваше в нещо като парад от стадиона към сцената (сега вече разбрах какво ми е показвал полицая) на десетки китайски групи, облечени в артистични костюми. Улиците се изпълваха от вървящите една след друга групи, коя от коя по-шарени и по-нестандартни. Погледахме двадесетина минути и малко ни доскуча – като цяло нищо не се случваше, просто едни хора в странни костюми вървяха и след тях идваха нови. И понеже след малко щеше да има второ издание на светлинното шоу на фонтаните, се върнахме пак на него. Наистина е прекрасно!

Още не се бяхме върнали в действителността от втората доза светлинно шоу, когато в посока празничното шествие започна заря. На сцената също продължаваше да тече специална програма с изпълнения на живо, а прииждането на групите с артистични костюми беше в разгара си. Не знаехме накъде да гледаме по-напред. Всичко беше изпълнено с толкова живот и настроение, че сякаш днес бе дошла Новата година, а не преди 10 дни. И ние се почувствахме празнично! Благодарни сме, че имахме възможност да видим и това “чудо” – многодневната Китайската нова година!

Но, ето, остава ни само още половин ден в този удивителен град. Искахме да се качим на 300-метровата открита платформа за наблюдение на “Marina Bay Sands” привечер, за да хванем залеза, но и в двата дни, за които го бяхме планували, точно тогава валеше дъжд. Нищо, сега пък ще ни остане за “десерт”. Взимаме билети и влизаме в асансьора, който трябва да ни изстреля 57 етажа нагоре. Прави го за няма и 20 секунди, през които ушите ни заглъхват на няколко пъти.

Първоначално, се чувстваш леко уязвимо горе, защото всичко е стъклено и прозрачно и, разбира се, много високо! Първо се налюбувах на пристанището – едно от най-големите в света, както и едно от най-важните, заради стратегическото си място, преобръщало не веднъж историята на Сингапур. Последва поглед отгоре върху градините с извънземни дървета и сингапурската писта за Формула 1. Още няколко крачки по извиващия се “нос” на кораба и се появява най-красивата гледка. Сякаш тогава градът се разкри за първи път пред нас. Небостъргачите не бяха само в бизнес зоната отпред, а докъдето погледът ти стига. Тази безкрайна диаграма действа толкова хипнотизиращо, че ни закова на място за следващите няколко минути, докато очите ни не спираха да се опитват да проследят очертанията едно по едно на всяка сграда.

Не знам колко сме стояли горе, но успях да се насладя максимално на пейзажа отпред, а и все още нямаше много туристи понеже беше преди обед. Така че сливането ми с пейзажа не беше смущавано от никой.

В програмата ни следваше да се “дрогираме” с още красота – върнахме се отново в градините с магически дървета “Gardens By The Bay”. И през деня са си красиви. Сега можехме да видим и останалата растителност в парка, допълваща футуристичния му чар със земна красота.

На връщане от там преминахме през мола на “Marina Bay” – че е изключително лъскав, може би не е нужно да описвам, но че през средата му минава река, в която по подобие на някоя мини Венеция плаваха лодки с хора в тях, не беше съвсем очаквано. Като цяло моловете в Сингапур са често явление, дори дотолкова, че в участъка на един тротоара минава мол и трябва да влезеш вътре, за да продължиш от другата страна. Веднъж пък влезнахме в един подлез, за да пресечем уж по-лесно, само че директно попаднахме в поредния мол, от който половин час не успяхме да намерим изход.

Буквално в последните ни минутки в Сингапур, един младеж от общината ни прикани да участваме в анкета за впечатленията ни от града. Като благодарност за съдействието, ни подари по едно ключодържателче с Мерлион – митично същество с глава на лъв и тяло на риба, което се смята за талисман и национален символ на Сингапур. Има и негова статуя в града. Ако трябва да съм честна, е точно толкова абсурдно, колкото и звучи – глава на лъв и тяло на риба?!? Нямам снимка да ви го покажа, понеже така и не си направихме труда да го снимаме. Но местните много си го обичат и почитат.

Местните, между другото, са студени и безизразни хора, но това е типично за всяко едно високо развито общество, каквото е това на Сингапур. Въпреки това, оставаме силно впечатлени от културата на града. Не са само небостъргачите, напредъкът се усеща и на интелектуално ниво. Чистота, поддържаност и развитие живееха в синхрон и олицетворяваха всичко това, което днес трябва да наричаме модерен град. Защото не може да се развиваме, без да опазваме и да се грижим, каквото се прави ежедневно в Сингапур.

Това е наистина впечатляващ град. Убедена съм, че и след 4715 години ще бъде такъв!

Коментари