Розовите залези на Фу Куок

Досега винаги някъде назад и никога точно пред мен беше залязвало слънцето. Но ето, озовах се на западния бряг на виетнамския остров Фу Куок и се заковах на място. Ама наистина ли никога досега не бях виждала залез “по средата” на морето!?

Искам да ви разкажа за тази розова магия, но как се описва залез… Имам чувството, че това е цял ритуал тук. Някъде около 17.00 ч. се забелязва леко струпване на плажа, точно пред бар “SunSet Beach” (сякаш би могло да се казва по друг начин), поръчваш си един свеж коктейл, вадиш телефона, фотоапарата и селфи стика и сядаш в очакване на “последния път на слънцето към дома”. Истински спектакъл! В началото небето се оцветява в бебешко розово, слънцето се скрива някъде между облаците и първия ден си помислих, че с това приключва всичко. Даже прибрах фотоапарата.

След няколко минутки обаче, то започна да се показва под облаците в един наситен розов цвят, докато накрая не “изгря” отново цялото. И сякаш запали небето! Всичко потъна в една приглушена ярка светлина, а блещукащите следи във водата бяха като розова факла. Следващите вечери имаше повече облаци по залез, които пък образуваха такива чудновати форми в небето, че то сякаш наистина гореше. Цялото това шоу продължава около час – час и малко. И точно като си помислиш, че не може да стане по-ярко, то на секундата става още по-наситено, докато накрая контрастът между тъмнина и жар не стане почти несъвместимо голям. Сещате ли се за рисунките със спрей, в които винаги се представят едни невъзможни пейзажи. Е, оказа се, че са реални.

След храната за очите, продължаваме към храната за стомаха. Тук калмарите са по-евтини от бургерите. Познайте какво вечерям всяка вечер! 🙂 Досега не сме имали голямо разочарование от поръчка. Само вчера на обяд, в свинското ми със зеленчуци, открих някакви буболечки. Бяха дребни, добре сготвени и стабилно количество, затова реших, че не е просто издънка на готвача, а може би именно неговата “тайна добавка”. Знам ли… в Азия тези неща са на почит, макар че досега не сме срещали в менюто. Реших да не споря със сервитьорката, а дори и да исках, не знам дали бих могла, защото нищо извън “dinner”, “order”, “beer”, “fish”, “check” няма шанс. Трудно се получава диалогът на английски. И когато нещо се обърка, следва – “Sorry sir, sorry madam!”. Сладури! 🙂

Не само, че диалогът не се получава, ами е напълно невъзможен. Казвам “Two cheeseburgers”, посочвам в менюто и показвам 2 пръста. Сервитьорът пита “Two?”. И аз за втори път казвам “Two” и показвам 2 пръста. И резултат естествено е 1 бургер. 🙂

Та, засега научихме:
0 (no) = 2
2 (two) = 1

Mitch


На плажа е много хубаво. Отново изобилие от зеленина и палми до пясъка и водата. Спокойно е, защото все още няма много туристи – само ние и руснаците. Има и доста местни почиващи. Днес си правихме масаж – аз на лицето с алое вера (8 лв.), Ив на цялото тяло (30 мин. – 8 лв.). Чудя се как е възможно човешки ръце да правят такива бързи движения, а пръстите на малко и нежно същество като виетнамското девойче да имат такава сила. Явно не е безпочвена славата на азиатските масажите.

Не само, че е хубаво на плажа, ами даже е доста яко. Най-накрая стигнахме до мястото, което си представях – чиста ивица, чиста и спокойна незелена вода и готино заведение с музика, шезлонги под палмите и студени кокосови орехи. След 2 седмици, успях да кажа, че нещо много ми харесва.

Mitch

Смятайте. 🙂


Сутрин в хотела ни обаче настава голямо оживление, да не кажа врява – чуват се гласове, смехове, отваряне и затваряне на врати, тропане, чукане. Мислех си, че са ранобудни туристи, но вече знам – персоналът е! След първата ни нощувка, някой почука на вратата в 8.30 ч. сутринта. Изобщо не си направихме труда да станем, но на петото продължително потропване се вдигнахме на крака. – “Clean room?”. (В кой хотел по света чистят стаите в 8 ч. сутринта?) – “No!”, – “When?”, – “Not now!”, – “When?”, – “Tomorrow!”. Голям мерак да почистят (а още дори не бяхме прекарали 24 часа там). Слава Богу, на другия ден дойдоха към 13 ч., но според мен сутрин продължават да чистят другите стаи, просто пропускат нас. Вечер пък чуваме друг странен звук. Първо си мислех, че е някоя вещица-играчка покрай Хелоуин, защото е малко зловещо, но продължаваме да го чуваме, включително и на други места из града. И мисля, че е птица. Някаква тукашна кукумявка, папагал или нещо от рода. Екзотика в пълния смисъл на думата! 🙂

За завършек искам да ви поздравя с една песен в стил виетнамска естрада. Тук често се чува подобна музика да звучи, а моят инсепшън настъпи по пътя с ферибота към острова. През цялото време (около три часа) кънтяха от големи екрани концертни изпълнения на запис и предвид, че нямаш избор освен да слушаш и да спиш, или всъщност да слушаш докато спиш, песните се загнездиха дълбоко в мозъка ми и май започвам да ги харесвам! 🙂

Коментари