Нова година на плажа

Бях го виждала само по филмите, представяла в мечтите и чувала за други хора… Най-накрая се случи и на нас – да посрещнем новата година на екзотичен остров на плажа!

Първо – изобщо нямаш усещане, че е Нова година, че скоро е било Коледа, че е декември! И колкото и да гледаш календара и да си го повтаряш, докато краката са ти в пясък, няма да го проумееш.

За самата вечер не бяхме планували нищо конкретно. Отседнахме в един от по-големите и популярни курорти на Ко Самуй и се надявахме да попаднем на нещо интересно за вечерта. Аз си представях хора, парти на плажа, музика, атмосфера. Ив не очакваше нищо и не се настройваше за нищо.

И колкото повече наближаваше идването на новата година, толкова по-малко и аз очаквах нещо интересно, защото през последните две седмици не е имало ден, в който да не вали, макар по правило дъждовният период отдавна да е преминал. И като казвам дъжд, нямам предвид просто да повали малко и после да спре, а си представете силен непрекъснат порой.  Въздухът е толкова влажен, че чак е трудно да се диша, изпраните дрехи си остават мокри с дни, а книгата ми омекна и натежа от пропитата в листовете й влага.  В същото време температурата навън си остава около 30-те градуса.

Все пак, на 30-ти декември решихме да направим по-скоро алтернативен план ако не вали, защото към момента по-вероятният беше с дъжд и включваше просто хапване и пийване в стаята. И понеже си харесахме няколко места за ядене, нямаше как да изберем само едно от тях, затова очерталият се като план “Б” планираше да вечеряме два пъти и после да продължим на плажа. Оставихме се в ръцете на времето да определи по кой начин ще започне новата ни година.

В ранния следобед на последния ден на 2017 г. като по чудо не валеше, затова решихме да се отправим за кратко излежаване на плажа, преди евентуалната подготовка за вечерта. Вятърът там вече духаше толкова силно, че постоянно разместваше едни пасажи от облаци с други. Не изглеждаше перспективно. Нищо, бях се примирила вече. И точно преди да настъпят първите капки, вятърът обърна посоката си, събра всички мрачни и тъмни кълба от небето и ги отнесе някъде там в отиващата си 2017 г. Наоколо просветна, стана по-топло и спокойно. Време е за пиршество и купон!

Започваме с първата вечеря. Към 18.00 отидохме в местния “Food court” – място с много мини ресторантчета, на което готвят непретенциозно и сравнително евтино. Естествено от всяко едно ни нападат и преследват с разтворени менюта, за да поръчаме именно при тях. Изборът обаче е предварително направен. Цяла риба тон на скара. Не, не от 100-килограмовите, а около педя и половина.

Малко по-рано на едно от местата видяхме по-различна от виетнамската риба тон и искахме да опитаме точно нея. Докато посочвахме коя точно да ни сготвят, сервитьорът побърза да ни затрупа с още няколко предложения и някак на момента реши, че вече ще има специална новогодишна цена от 200 бати (10лв.) за риба. Завъртя досегашния етикет от 250 бати наобратно и вече цените бяха празнични. Учудващо, обикновено в такива моменти ги увеличават.

Доволни, и от храната, и от цената, се прибрахме набързо, да сложим официалните костюми, Ив удари един бръснач и вече бяхме готови за втората вечеря. За да вложим малко блясък за празника, решихме тя да бъде с едно от най-изисканите ястия по филмите. Сет порция омар с големи кралски скариди. През последните два месеца ги гледаме постоянно тук и какъв по-добър повод от Нова година да им се насладим. Дори Ив се ентусиазира, макар по принцип да не е фен на морската храна (освен риба) и както сам казва “и на убийствата във вряла вода”.

Визуално всичко изглежда по-добре и от на картинката в менюто. Вкусово нещата обаче са по-различни. Първо – кралските скариди, не знам как е възможно, но дори бяха гадни. Омарът – нещото, което трябваше да е шедьовър, не ни донесе никакво удоволствие. Моето обяснения е, че изборът на заведение не е бил правилен и просто не са приготвени добре. Ще им дадем втори шанс след време.

Вечерта все повече се добилжаваше до кулминацията си, но по нищо наоколо не се усещаше празнична атмосфера. Ресторантът дори започна да прибира масите и столовете, а беше още 22:30 ч. Хора по улиците се срещаха само тук-там. Всичко изглеждаше като всяка друга обичайна вечер. За местните, всъщност е такава, те празнуват китайската Нова година, която е през януари или февруари. Ние обаче се заредихме с местен алкохол и малко сладорийки и пристъпихме към плажа.

Там! Там бе животът. Ето го и нашето място – 200 метра вляво, където музиката преобръщаше всяка песъчинка и пренареждаше бреговата ивица наново, а гъстотата на хората бе като на пл. “Батенберг” по същото време. Момичета се разхождаха с цветя в косите, всички танцуваха по пясъка, на малки столчета можеше да пиеш коктейл, докато те пличкат вълните в краката, да гледаш огнено шоу, или просто да поседнеш на пясъка и да се наслаждаваш. Ние се спряхме на едно барче с хаус музика и много хора, настанихме се на пясъка и зачакахме да стане полунощ.

Една от атракциите беше огненото шоу, което се случваше по няколко начина едновременно. Във водата, на брега, по един, по двама, по трима, един до друг, един върху друг – всякакви формати. Включваха се и ентусиасти от публиката.

Така се загледахме в него, че почти не усетихме как вече ни делят само няколко минутки от 2018 г. След малко всички заедно започнахме да отброяваме “Five, Four, Three, Two, One”.

Happy New Year!

Заря, фойерверки, море, палми, пясък, музика, ние и целия свят. И една сълза от емоция. One of the greatest moments!

Плажът се разтресе от скокове, прегръдки и празнични гърмежи. Цялата ивица грейна в светлини и шарки от зарята.  И малко дим, пак от зарята. След няколко минути темпото се успокои и всички продължиха да танцуват, говорят, празнуват. Ние също.

Макар да бяхме сами, не бяхме сякаш сами, всички наоколо споделяхме една и съща емоция по един и същи начин – посрещахме новата година на плажа. А тя дойде точно така, както си я представях. Дано цялата бъде точно такава, каквато я моделирам в главата си. Дано и вашата е такава, каквато я виждате вие за себе си!

Коментари