Муй Не – кокос за обяд, ананас на скара за вечеря

Летният курорт Муй Не във Виетнам се разкри пред нас на няколко етапа. Сякаш всеки ден от тази една седмица тук виждах мястото по различен начин, а може би и наистина беше с различни характери.

Първоначално го посрещнах с думите – “О, не! И тук е същата мръсотия като в Хо Ши Мин”, започвайки леко да се отчайвам как ще изкарам всичките шест месеца в Азия. Хотелът ни е чист, но по всичко останало наоколо се усеща онази увехтялост и нечистоплътност на сградите и улиците. Хотелът ни, всъщност, се намира в оптика. Първо преминаваш през всякакви разновидности от диоптри, рамки, уреди за измерване на зрението и  познатото табло с букви и цифри, за да стигнеш до стаите, а рецепцията е на едно с касата за очилата. Мистър Минх Хунг е съдържателят на двата обекта и по цял ден консултира хора по очните им въпроси, а снимката му гордо стои на рекламно пано нависоко пред хотела с годината 1983 г., когато е основал всичко. Вчера преминахме и покрай един хотел-магазин за перли, така че явно съвместяването на двата вида бизнес е нещо обичайно тук. Няма лошо, просто е странно и по нищо не личи, че влизаш в хотел.

Откривам странен контраст между технологичното развитие на виетнамците и възприятието им за света на чисто битово-хигиенна основа. Всички са с мобилни телефони, моторизирани, облечени са нормално и изглеждат спретнати, научили са най-основните думи на английски, изключително старателни и внимателни, в същото време ядат и лежат на пода и живеят почти в сметища. По улиците и около къщите им има тонове боклуци и разпиляна храна, а покривките на масите дори на по-луксозните ресторанти са омазани с петна.

Вчера видяхме надпис “Laundry”  (обществена пералня) и опитахме да решим проблема си с прането, като, наивно, се надявахме и на сушилня. Мушнахме се в нещо като коридор измежду сградите и първо видяхме просторите от тел със защипани на тях дрехи с щипки (аха, явно нямат сушилня), а след това – долу в ъгъла едно младо момиче переше на ръка в нещо като малка ваничка от плочки на пода. Изумлението ни беше още по-голямо като видяхме, че до нея има пералня. В следващото “Laundry” попитахме как перат дрехите – “Първо ги пера на ръка, после ги слагам в пералнята”, ми отговори младото момиче. What?! В крайна сметка се доверихме на нашия хотел и оставихме прането си в техни “ръце” (надявам се на преносния смисъл на думата).

Опитвам се да не съм крайна и да не ги съдя за нищетата, в която са принудени да живеят. Но съм объркана. Определено не са изолирани от света, забелязва се прогрес и развитие, а това да живеят в чисти и поддържани градове си е тяхна лична отговорност. Явно развитието изпреварва манталитета…

Още с влизането си в Муй Не забелязах множеството реклами, написани на кирилица. След трисекундното ми умиление по родните букви, осъзнах, че лозунгите са на руски език. “От къде пък накъде руснаци ще дойдат тук?” – си помислих – “Нали ходят по нашето Черноморие!”. Оказа се, че руският туризъм има дългогодишни традиции във Виетнам, датиращи още след края на Виетнамската война, когато Русия оказва помощ за възстановяването на страната. Миналата година около 450 000 руснаци са посетили Виетнам с цел туризъм, а прогнозите за тази са за рекорд от 700 000 души. Малко ме дразнят, честно казано. Може би от ревност, че са окупирали нашето море, а сега и тук трябва да ги виждам. Нас също всички ни мислят за руснаци – нормално, и ни заговарят всеки път на руски, което ни дразни още повече. А когато споменем, че сме от България, кимат с едно “аха”, но по погледите им личи, че си нямат идея къде и какво е това.

Още първата ни разходка по плажа ни отведе до луксозни комплекси, подредени един след друг точно на брега. “Аха, ясно защо идват тук руските туристи!” И по нашето Черноморие винаги са на най-хубавите места… Като прибавим красивия тропически плаж с дълга ивица и буйна, тучна растителност, Муй Не наистина се разкрива като едно приятно екзотично място. Множество магазини, ресторанти и заведения обграждат хотелите, предлагайки западни и източни продукти и храни. В пълно противоречие на първоначалното ни усещане, вторият аспект, в който видяхме Муй Не, беше като хубав, клонящ към луксозен курорт. Ама само на места.

Третата му страна открихме на плажа с простиращото се там сърфинг настроение. Заради силните ветрове мястото събира кайт и уинд сърфисти от цял свят. Тук някъде има и българин, учител по сърфинг, но така и не го намерихме. И макар сезонът все още да не е напълно започнал, платната вече са разпънати и танцуват навътре в смесващото се синьо на морето и небето. Красиво е, спокойно е и мирише на свобода. Покрай сърф училищата, които са почти през десет метра, се събират и по-различен от глезените руснаци тип хора. Предимно американци, бакпакъри, които не искат нищо повече от над 20 възела вятър. Има една лежерност в тази част на курорта, която може би идва именно от сърфистите. Някои от тях са останали да работят тук, други прекарват по няколко месеца, а една руса американка се е установила трайно, имайки вече дете и съпруг виетнамец, учител по кайт сърфинг. Всички тези хора изглеждат счупили оковите на корпоративния свят и пуснали се по течението на вятъра – буквално и преносно.

Отпуснали се вече да ядем почти всякаква местна храна, започнахме да откриваме и предимствата на източната кухня. Един ден поръчахме пресен кокосов орех. Първа глътка – “Мм, не е лошо”, втора – “Абе странно е, хем е сладко, хем е солено, малко като сапун, но е готино”. На третата вече се бях влюбила. Порових се в интернет да потърся полезните съставки на кокоса и го заобичах още повече.

Всъщност, се сервира зелен, млад кокосов орех, със сламка, чрез която изсмукваш течността вътре, или т. нар. кокосова вода. Местните я считат за “течността на живота”, защото е изключителен източник на електролити, с ниско съдържание на захар и мазнини, но с високо на калий, магнезий, калций и фосфор. На санскрит кокосов орех е Kalpa-Vriksha. Vriksha означава дърво, а Kalpa – всички нужди на живота. Следователно, съдържа много ключови хранителни вещества за запазване на доброто здравословно състояние и укрепване на имунната система. От този момент нататък зеленото кълбо се превърна в първото нещо, което си поръчвахме, достигайки плажа, а това обикновено се случваше за обяд.

И понеже стана дума сламката, а аз съм твърдо против подобни приспособления (защото се използват само 5 минути, а след това отиват в океана, където осакатяват костенурки или просто стават храна за животните), държа да отбележа, че правех опити да си поръчам кокоса без сламка (защото си нося в чантата такава за повторна употреба). И макар да получавах кимане, което предполагах е знак на одобрение и разбиране, резултатът обикновено беше, че получавах не 1, ами 2 сламки. 🙁 Явно след като се върнем в България, ще трябва да рециклирам още по-усърдно за компенсация на 180-те кокоса, които смятам да изпия тези 6 месеца. 🙁

Mitch

Тук местните, според нас, малко са се объркали с напасването на часовете спрямо Слънцето. Залезът е около 17.30 ч. (вместо в 20.30 ч., както е лятно време в България). Ние излизаме около 14.00 ч., което у нас е немислимо, но реално тук се равнява на следобедните часове. По-рано е непоносима жега. Една сутрин, когато още не се бяхме ориентирали, тръгнахме “сутрин рано, по хладно” да разгледаме пустинните дюни в района, с които също е известен Муй Не, но решението ни беше почти фатално. Едва не умряхме от топлинен колапс. И за съжаление, не можахме да се налюбуваме достатъчно дълго и добре на оранжевите пясъчни масиви.

Храната е едно от нещата, заради които ден след ден започнах да се наслаждавам все повече и повече на Муй Не. Изобилието от морски продукти е огромно, а поръчването им е истинска атракция. Ресторантите са подредили асортимента си в живи витрини с вода на предна линия и преминаването покрай тях е нещо като разходка в музей с множество аквариуми на открито. Има всякакви видове риби, змиорки, скариди, калмари, омари, жаби, миди и неща, които виждам за първи път. Е, от време на време някоя змиорка изскача от аквариума и започва да се мята между масите, но затова сядаш по-далеч. Иначе избираш на място какво от все още живите видове искаш, приготвят ти го на минутата на скара на дървени въглища и след малко порцията от прясна морска храна е вече на масата пред теб. Ние поръчахме калмари, скариди и червена риба. Калмарите може би бяха едни от най-вкусните, които съм яла.

Откритието ни за сезона обаче беше едно BBQ ресторантче, кръстихме го “При Сатоши” (на името на създателя на биткойна), защото собственикът приличаше на японец. 🙂 Там сервираха огромни шишове от свинско месо, ребърца, стекове, патица на грил, пъдпъдъци, пресен хляб и огромни зеленчукови шишове. Именно в зеленчуците на грил се криеше малката тайна добавка на месото, което правеше храненето там истинско гурме преживяване. Освен задължителните чушка, тиквичка, патладжан и лук, в порцията имаше и ананас на скара – шедьовърният завършек на всяка хапка. Умряхме от удоволствие там и ходихме няколко пъти.

Освен от рибарите на място, прясната морска храна идва от близкото рибарско селище. Макар някъде да бях прочела, че туристите са повече отколкото са останали рибари, изобилие от продукти не липсва. Минаването покрай него ни впечатли със сякаш вплетените една в друга рибарски лодки. А като ги видяхме по-късно навътре в морето, приличаха на морски кърлежи, впили се във водата, измуквайки от нея всички живини. Има и едни кръгли, приличащи на огромни купи, лодки, с които местните също влизат в морето да ловуват. Те са ни най-интересни, защото рибарите ги задвижват само с едно гребло и по законите на физиката не можем да си обясним как нещо кръгло успява да пори водата…

Много вкусове остави у нас Муй Не – от мръсотия, до лукс, през вкусна храна, порив за свобода и много въпроси за различните ни култури, останали все още без отговор.

П.С. Докато довършвам този пост (от един бар на плажа), до нас се изсипа цяла група туристи (не бяха руснаци). Веднага се извадиха джетове и лодки, музиката се усили драстично и настана слънчевбрягска суматоха. Петък е – започва сезонът! И може би онази лежерност, която усещах покрай сърфистите, е била илюзорна… Е, казах ви, до последно Муй Не ни се разкриваше по различен начин.

Коментари