Sawatdi Khaa, Ко Самуи!

Със “Sawatdi”  ще ви посрещнат навсякъде в Тайланд. Това е местното “Здравей!”, като жените добавят по едно “khaa” накрая, а мъжете – “khrap”.  Традиционният поздрав тук се нарича wai (уай) и включва още лек поклон с долепени една към друга длани (идеята е да наподобява лотосова пъпка).  Ръкостискането, прегръщането и целуването като форма на контакт, независимо дали между познати или непознати, не са на почит според местната култура, а докосването по главата (особено на малките момиченца) се смята за изключително грубо.

Поздравът е важна част от социалното поведение на тайландците и това ги държи сравнително чувствителни по темата, защото е начин да изразиш респект. Ако се срещнат двама души с различен социален статус, то поздравът трябва да бъде иницииран от този с по-ниския (по-младия, с по-ниски доходи, на по-ниска позиция и т.н.). Колкото по-дълбок е поклонът на wai и колкото по-високо се вдигат ръцете, толкова повече уважение се изразява. Тайландците се покланят и когато просто преминават покрай будистки храм, монах, членове на кралското семейство (понякога дори и на снимка) или други неща, които смятат за свещени или високопоставени. Те използват wai и за “довиждане” или “извинявай”.

 

И така… Sawatdi Khaa, Ко Самуи! Още от пръв поглед те харесвам! Ко Самуи е вторият по големина остров в Тайланд след Пукет и една от най-посещаваните дестинации в страната. В себе си е побрал толкова хубави места, че сме решили да обиколим повечето и му отделяме от програмата си месец и половина престой. За да стигнем до набелязаните точки, използваме островния градски транспорт, или нещо като публични градски таксита. Заставаш на главния път, който образува ринг през целия остров и просто махаш с ръка на някое от често преминаващите таксита, договаряш се с шофьора докъде искаш да те откара и каква да е цената (между 5 и 10 лв. на човек) и се натоварваш на задната кабриолетна част на превозното средство. По пътя е възможно да се качат и други туристи, както и местни, за които обаче цената е многократно по-ниска.

 

Lamai Beach – да дишаш с цели дробове

Първата ни спирка е Lamai Beach. Ивицата му е толкова дълга и широка, че застанеш ли на прага й, откриващият се простор автоматично те кара да поемеш въздух колкото се може по-дълбоко. Пространството там е достатъчно, че да не си пречим един на друг всички плажуващи. Беше спокойно, без да е пусто и интересно, без да е шумно.

На една сравнително малка уличка, водеща се за главна в Ламай, се простираха всички заведения, магазинчета, салони за масажи, сергии със сувенири и малко нощно пазарче, от което можеш да ядеш прясна морска храна, нудъли, ориз, месо на BBQ и други щуротии. Там, обаче, не бих казала, че беше спокойно. Точно до него бяха подредени едно до друго около десетина барчета със смесваща се оглушителна музика. Първите дни не разбирах кому бяха нужни толкова заведения на едно място, при това винаги празни, докато една събота вечер не разбрах.

Муай Тай – тайландският бокс – един от най-жестоките стилове при боевете, тъй като са разрешени удари с лакът. Той е част от тайландските традиции и история повече от 2000 години, като първоначално е използван при самозащита по време на военни битки, а през 15-ти век се обособява като спорт и забавление. Днес се практикува по целия свят, а в родината си продължава да привлича момчета (а и момичета) от съвсем малка възраст и остава все така широко практикуван.

Така нашата събота вечер от скромно хапване на пазарчето, прерасна в зрелищно шоу на тайландски бокс. В средата измежду многото барове, които по-късно разбрах, че всяко представлява отделен отбор, се издигна професионален ринг. Вход няма, само трябва да си поръчаш нещо за пиене и да се настроиш за меле.

Тайландският народ е известен със своето суеверие и вяра в зли духове, затова бойците от муай тай използват още от векове специални амулети, татуировки и церемонии, за да прогонят лошия късмет, който може да ги сполети докато са на ринга. Те често носят парчета кости от своите предци по време на бой, което трябва да им осигури защита. Също така, преди битка, намазват кожата си със специални масла или отвара, които да притъпят болката от ударите. Състезателите практикуват и медитация, като част от будистките ритуали. Точно така се появиха и пред нас – с лъщящи кожи, множество гердани на вратовете си и правещи странни движения.

Е, традицията малко сякаш се е поизкривила, защото освен типичните гердани, повечето бяха и с такива от банкноти, които биваха събирани от зрителите. А след това всички излизаха на ринга с въпросния накит, сякаш за да се похвалят кой колко е изпросил. Традиции… Като циганите с мечки и акордеони при нашите кукери.

Mitch

Сравнително бързо местата около ринга се запълниха. Звънецът би и състезанието започна първо с най-малките. На ринга се качиха две момчета, или по-скоро деца! Не издържах да гледам. След още една-две тийн битки и бой между жени, дойде ред и на големите. Двубоят винаги започва с танц, наречен wai khru, който е нещо като загрявка. Първо ми беше интересно да го наблюдавам, но след две-три изпълнения ми омръзна, защото се повтаря едно и също и често беше по-дълъг от самия двубой.

И при големите също не бих казала, че издържах да гледам напоително целия развой на ринга. Не е за жени тази гледка. Но спортът си имаше достатъчно почитатели в публиката и както е присъщо за всеки турнир, можеше да си избереш състезател и да заложиш съответна сума на него. Интригата продължава до около 1 ч. през нощта, когато победителят си тръгва с наградния фонд, а публиката – доволна, че е получила своята доза зрелище. Такива двубои се организират по няколко пъти на седмица почти в цял Тайланд, но най-вече на местата с туристи.

Chaweng Beach – точката на оживлението

Около плажа на Chaweng е концентрирана най-оживената част на острова. Там заведенията, хотелите и туристите са най-много. Ивицата му е дълга и фина, с доста луксозни комплекси на първа линия, а водата, както почти навсякъде в Самуи – леко мътна. Често се случва да минават местни, предлагащи снимка с маймунка. Докато се усетя, една малка такава вече беше в ръцете ми. Или по-скоро беше увиснала на врата ми – обучени са доста бързо и ловко да се захващат за теб, че да не можеш да откажеш снимка. Аз обаче отказах, маймуните трябва да висят по клоните, не по вратовете на хората.

На Chewang посрещнахме нашата Нова година и изборът ни беше правилен. На този плаж и без да е празник кипи нощен живот, като вечер ивицата се преобразява. Първо се обсипва с маси със свещи за романтична вечеря, а по-късно се превръща в дансинг. И не само около брега беше интересно. Успоредно на него преминава дълга уличка, от двете страни на която има безброй магазинчета и заведения, а също така и няколко пазарчета, на които има изобилие от свежа морска храна на ниски цени.

Big Buddha Beach – плажът с покровител

Както издава името, в тази част на Самуи се намира храмът с най-голямо изображение на Буда. Дванадесетметровата златна статуя на духовния учител се издига величествено на фона на синята вода от малък скалист остров, до който е прокаран асфалтов път.

Фигурата и заетата поза на Големия Буда изобразяват пътя му към просветлението, през който успява да устои на всички изкушения и препятствия на демона Мара като медитира и остава спокоен. Позата е символ на твърдост, чистота и просветление. Wat Phra Yai, както е истинското име на храна, е построен през 1972 година. До голямата статуя се стига по стълби, богато декорирани с митологичната змия Нага. Отгоре се разкрива красива гледка към околните плажове и съседния остров Ко Панган, а долу е пълно с магазинчета за сувенири, будистки амулети, дрехи и др.

Само на около километър се намира друг шедьовър на будистката архитектура – храмът Wat Plai Laem. Въпреки че някои от сградите в него са в традиционна тайландска архитектура, по-голямата част от комплекса е построен в тай-китайски стил.

В храма се помещават две гигантски, колоритни статуи, които веднага “хващат окото”. Първата е образът на Гуанин – китайската богиня на милостта и състраданието, която има 18 ръце. Тя е силно почитана от китайския народ и е известна като защитник на жените и децата, болните и бедните. Смята се, че има толкова много ръце, за да може да помогне на много хора едновременно, в някои будистки легенди дори е описана с хиляда ръце.

Другата много привлекателна статуя е тази на дебелия, смеещ се Буда. В китайската култура дебелият Буда представлява богатство и просперитет. Впечатляващата статуя, висока 30 метра, е боядисана в изразителни цветове като червено, бяло и златисто и погледнеш ли я, не може да не те накара да се засмееш. Между двете изображения, в центъра на изкуствено създадено езеро се намира главната сграда за молитви и обреди, богато изрисувана със сцени от живота на Буда. В храмовия комплекс има още няколко красиво украсени сгради, а в езерцето плуват рибки, които посетителите могат да нахранят с продаващата се на място храна.

В района на Big Biddah Temple се намира едно от пристанищата на острова, което за съжаление прави водата в морето мътна и мръсна и неподходяща за плажуване. Макар да е пълно с комплекси като райски кътчета и много симпатични барчета на брега, плажът не е най-силната страна на тази част на Ко Самуи. Освен това няма обособена зона за разходка с магазинчета, а всичко е разпределено покрай главния път, който обикаля целия остров и е адски натоварен.

По-приятна и по-интересна е зоната след това, или плажът Bophut. Пясъкът там е на по-едри частички, но пък за сметка на това има карамелено златист цвят, който контрастира изящно на синята вода. Там се намира и очарователното Fisherman’s Village. Основано на стари дървени китайски магазинчета, някога рибарското селище е било процъфтяваща точка, а днес е чудесно място за разходка със запазилите се стари постройки и с малките си тесни улички.

Mae Nam Beach – започнете да мечтаете

Просторната ивица на Mae Nam е дала възможност по протежението й да се разположат приказни комплекси с малки дървени бунгалца, зелени градини, хамаци и шезлонги под сенките на палмите и гледка към безкрайното синьо. Изолирани от главната улица, спокойствието там е толкова голямо, че се пренасяш на далечен екзотичен остров. Оп, момент, ама ние наистина сме на далечен екзотичен остров. Е, значи там е точно такова, каквото трябва да бъде. Нужна е само една книга и потегляш на пътешествие из нейните страници. А може и без нея, само със собствените си мисли. А може и без тях дори… с празна глава. 🙂

Освен да си почиваш, в Мае Нам не ти остава много друго за правене. Има една много малка уличка, буквално с две-три ресторантчета и едно, най-много две барчета на плажа за студени коктейли. В петък вечер там е ред на нощния пътуващ пазар, на който разнообразието е малко по-голямо, но спокойствието продължава да цари през цялото време.

Докато бяхме в тази част на острова, преживяхме и най-лузърския ни момент в Азия. Хотелчето ни работеше с някакъв ресторант в района и можехме директно да си поръчаме храна от него. Храната обаче определено не беше някакво кулинарно изживяване и след 2-3 дни доста ни омръзна, затова решихме да вземем колелата, които се предоставят за гостите, и да отидем да хапнем в друг ресторант.

Късметът обаче ни е такъв, че след няма и минута, дойде проливният дъжд. Така и така бяхме тръгнали, решихме да продължим да караме в дъжда и да седнем в първото заведение, което видим. Карахме още няколко минути и спасението ни се появи. Хвърлихме колелата на близкия ъгъл и вече вир вода седнахме в ресторанта. Където менюто беше същото, от което поръчваме в хотела. 😐

Mitch

Silver Beach – моят любим

Малкият, простиращ се на около 200 метра Silver Beach се превърна в моята любима точка на острова заради по-бистрата си вода, финия си като прах пясък, огромните гранитни камъни в двата си края и зашеметяващия фон на буйна тропическа джунгла. В заливчето са долепени един до друг шепа комплекси с ресторантчета, освен това няма директен достъп до него, което му придава усещането за частен плаж. Заради хълмистото си разположение, някои от местата за масажи, които на другите плажове са на пясъка, тук бяха на по-високо и си представях, че от там тялото ми би получило още по-голяма релаксация.

 

Така, в посока обратна на часовниковата стрелка, обиколихме и поживяхме на Ко Самуи. Беше невероятно красиво, беше и много различно. Все още обаче нещо ни липсва от вкуса на пълната екзотика. Дали защото водата на повечето от местата, на които бяхме, беше леко мътна, дали защото стъпиш ли в страни от плажа, се сблъскваш с оживлението и трафика на главната улица, или пък защото по-дългият престой на едно място винаги се превръща в ежедневие… Най-вероятно последното, особено ако работиш и си пред лаптопа през повечето време. Но сме благодарни за всяка възможност и за всеки миг!

Коментари