Ко Паган – внимавай какво си пожелаваш

Това трябваше да бъде кулминацията на пътуването ни – имаше безброй плажове, а ние бяхме набелязали 5-6, като на всеки да останем по седмица. Освен филмът “Плажът“, Ко Паган бе другото, което ми запали манията по Тайланд.

Още преди години гледах евтини бунгала на плажа точно на този остров и не спирах да се питам “Ако всички искаме райския плаж, защо просто не се преместим на него?”. Обещанията за кристална вода, живот под палмите и безгрижие бяха прекалено привлекателни.

А впечатленията ми сега са доста противоречиви.

Островът е супер разпокъсан, разделен от множество високи хълмове, с невъзможно стръмни улици, по които скоростта се превишава многократно над допустимото. На повечето места е абсурд да излезеш да се разходиш, защото няма къде, освен по тесния стръмен път, по който през няколко секунди профучават местните копърки. Които са и единственият шанс да излезеш от комплекса, макар и на цени, равняващи се на автобусен билет от Малайзия до Сингапур.

По-голямата част от острова не блести с нищо, но пък някои от плажовете са именно райските кътчета, които бяхме виждали само в интернет. Около пристанището е най-големият град и там никак не е скучно, но пък хубавите плажове са точно в другия край на острова. И опираме пак до копърките-пикапи, в които товарят по 10-13 човека в каросерията или до скутерите под наем, които не са скъпи, но със стръмните си, песъчливи и често мокри улици, карането не е за всеки, а и възможността да се попадне на търговец търгаш е голяма.

Ко Паган е уникален и много различен от другите места, но някак определено липсват масовите усмивки и положителното отношение, което иначе те заобикаля навсякъде. Вероятно защото покрай Full Moon партито, островът е обърнат на поредната пиянска дестинация за англичаните и толерансът на местните е сведен до минимум. Което е жалко, защото мястото има какво да предложи. Определено.

Също така е пълен с крастави песове, които макар и спокойни през деня, стават супер изнервени по тъмно и правят всяка една разходка ненужно стресираща. В нета попаднах на мнение, че тайландците уважават повече бездомните кучета, от колкото туристите. За Ко Паган това твърдение изобщо не е далеч от истината. Само се чудя от къде всички имат парите, за да карат колите, които карат…

Джунглата не спи

Както и да е.. островът е богат на занимания и гледки. От него тръгват приятни екскурзии до съседни острови и определено на Ко Паган бяха едни от най-хубави плажове за 6-те ни месеца. И ежемесечното Full Moon Party си струва да се види веднъж в живота.

Важното е, че си изкарахме добре, поглезихме се като за последно, имахме и гости и определено не съжаляваме, че прекарахме повече време там.

Дали преди 15 години цялото място е било по-приятно – вероятно, но такъв е животът. Дори и с нашето пребиваване там сигурно, макар и малко, сме допринесли за трансформацията му.

Коментари