Koh Nang Yuan – да се разходиш между островите

Три малки парченца земя, сякаш хванали се за ръчичка, образуват едно от най-дивните места на света – острова Koh Nang Yuan. И въпреки че купища туристи се изсипват там ежедневно, чистотата и натуралността на мястото са се запазили, вероятно заради строгите правила, които турагенциите налагат. Пластмасови бутилки и метални кенчета са забранени на острова, а възможност за пренощуване има само на едно място и съответно цената е почти непостижима. Заведението за хранене също е само едно и практически е трудно да се задържат там туристи за повече от ден.

Екскурзии за няколко часа обаче се предлагат от много места в Тайланд, на такава се записахме и ние. Организацията е подобна на тази с автобусите – с един билет се случва всичко. Рано сутринта те взимат от хотела, водят те до пристанището, там те чака закуска, преди да се качш на лодката, минаваш през стриктно групиране заедно с още поне стотината други туристи и макар да ми изглеждаше пълен хаос, накрая всички бяхме правилно разпределени и след около час, стъпвахме по Koh Nang Yuan.

Островът е необикновен, защото тънки ивици фин пясък свързват отделните му части. Единият “ръкав” е толкова тесен, че преминаването се случва почти в колона по един. И си мислиш – “Природо, как успя да го измислиш и да го създадеш такова!?”. А водата, е толкова кристална, че загледаш ли се за секунда в нея, ще видиш няколко шарени рибки да се заиграват в краката ти.

На слизане от лодката на всички раздават спасителни жилетки, очила и шнорхел, за по-дълго и напоително наблюдение на кораловите рифове, които започват още от около метър и половина дълбочина. Ние решихме първо да се качим на скалата най-отгоре (около 10 минути леко катерене по пътечка), където се открива гледка към целия остров. Щеше ми се да няма толкова много туристи там, за да се налюбувам на пейзажа на спокойствие, но реално и аз съм една от тези, които създават навалица, така че не може да съм с претенции.

След като слезнахме отново до нивото на морското равнище, идваше реда на плуването и наблюдаването на коралите с рибки. Аз, нали съм си хитруша, дадох умното предложение да не взимаме още от самото начало жилетките, шнорхела и очилата, за да не ги носим до върха, а после като се върнем. Само че сега този, който ги раздава, го няма!

Питам на едно място откъде мога да си взема, а те ме питат за името на нашия гид и ми посочват да го търся някъде около плажа. Нито съм чула името му като го е казал, а и да бях, все едно щях да го запомня, нито пък ще мога да го разпозная – та те всички са ми еднакви. Слава Богу, той ме разпозна преди аз него. “Търсиш шнрохел и очила, нали?”. Теб търсех, но всъщност, да, тях! 🙂

И ето ни вече екипирани и готови за потапяне в света на рибките. В началото не вярвах, че на толкова плитко ще има кой знае какво за гледане, макар че всички, абсолютно всички бяха заболи глави във водата. Не бях права, живот под повърхоността имаше и то красив. Цели пасажи от рибки плуваха безстрашно около хората и не се стесняваха да покажат блясъка си. Виждаха се много ясно през очилата. Можех да изкарам така часове.

Някъде в ранния следобед нивото на водата започна леко да се покачва с идващия прилив. Малко по малко едната от пясъчните пътечки започна да изчезва под водата, а след около час нивото вече беше почти до коляно. Интересно ни стана какво ли е когато луната е в пика си…

Много бързо нашите пет часа на Koh Nang Yuan отлетяха. Преди да се върнем обратно, имахме още една кратка спирка отново за наблюдение на коралови рифове и рибки. И там беше същата красота. А някой ден ще се потопя и с акваланг до самото дъно за по-дълга разходка!

Изкарахме един вълнуващ ден с всевъзможни красоти от този свят – върхове, скали, море, пясък, корали, риби. Цветът на водата, формата на острова, усещането на рибките до крака не могат да се опишат или поне аз не мога…

Коментари