Не помагайте на децата в Камбоджа

Малко одрипани, малко рошави, малко мръснички и малко сополиви, което пък ги прави още по-сладки, децата на Камбоджа пленяват с такава симпатия, че трудно може да ги забравиш цял живот. Съдбата им е отредила да се родят в една страна, където животът дори за децата не е лесен, даже напротив, може би за тях е още по-труден. И сигурно никога нямаше да научим историята им, каквато навярно имат още много деца по света, ако някой не се опитваше да оправи поне малко нещата в Камбоджа. Просто една мисъл по-напред, защото точно една мисъл е нужна, за да започне промяна.

“One dollar, sir, madam! Only one dollar. 4 magnets – only one dollar!” – те бомбандират няколко деца, докато се разхождаш в най-известния туристически обект в Камбоджа – храмовия комплекс Ангкор. Ти обаче се правиш на камък, вървиш без да спираш и не купуваш нищо. Едно от децата все пак е по-упорито, невинно се залепя до теб и с все по-минорен тон заявява – “One dollar, sir! Only one dollar… I don’t have money. Give me one dollar!”. И чупи всичко твърдо в теб, макар да си свикнал на малките просячета по нашите земи. Тъкмо да бръкнеш в джоба и да извадиш не един, а поне 20 долара, се сещаш за онова строго предупреждение, което е изписано на няколко места в Камбоджа, включително и на билета ти за Ангкор.

Не давайте пари и не купувайте от децата на Камбоджа!

Ама защо да не купувам, така ще им помогна, ще изкарат пари и няма да са гладни! Нали?! Не! Така само ги насърчавате да просят, да продават неща по улиците и развивате вредни навици в тях, вместо през това време да ходят на училище и да се образоват. Понякога тези деца са експлоатирани от възрастните, а единственото, на което ги учат, е как да предизвикат повече съчувствие – описват доброволците от ООН, няколко неправителствени организации и групи за помощ, които са се заели с мисията да прекъснат изкривената практика, въвеждайки кампанията “Let parents earn and children learn” и още редица подобни акции. Вместо от децата, купете сувенир от възрастните – така ще стимулирате местната икономика и ще извадите децата като фактор от нея. Колко просто и логично, само някой да те накара да се замислиш.

И ако продажбата на сувенири в туристически обекти не е чак толкова страшна, защото ще хвърлите само един долар, то схемите по улиците достигат по-големи размери. В столицата Пном Пен лесно може да ви пресрещнат деца, молейки ви да закупите прясно мляко за малкото им братче или сестриче, което носят на ръце. Няма човек, който хладнокръвно би подминал такава ситуация. Посочват ви точно кое мляко от къде да закупите, например за около 12 долара, след което стоката се връща или препродава в същия магазин и капанът отново е заложен за следващия доброжелател.

Но явлението не опира само до това, че вие ще бъдете подмамени да си дадете парите на дете, което няма да получи нищо от тях, а някой друг ще се облагодетелства. Ужасът е по-дълбок, защото тези деца ежедневно са експлоатирани, понякога насилствено държани гладни, а други слухове твърдят, че малките бебета са упоявани, за да стоят кротки. Манията за лесно изкарани пари чрез просия на деца понякога стига толкова далеч, че родители чупят крайниците на своите деца, за да увеличат “стойността” им като просяци.

Малко след като направих тази снимка, едно момче (турист) се спря и започна да вади от раницата си храна и пари, които да даде на ровещото в кофата момиче. Ние му обърнахме внимание, че така всъщност не им помагаме и да си припомни какво пише навсякъде. Той веднага реагира – “О, да, да, прави сте. Не трябва. Но е трудно.” и си прибра нещата обратно. Наистина е трудно! Но трябва да се замислим.

Друг капан на съвестта са сиропиталищата в Камбоджа. През последните години броят на частните домове за сираци се е увеличил с близо 75 процента, като почти всички са с цел бизнес, а децата в тях изобщо не са сираци и имат най-малко по един жив родител навън. Под тази форма обаче, успяват да се привлекат помощи от редица благотоврителни фондации и доброволци от цял свят.

Също така, много туристически агенции предлагат посещения на място в сиропиталищата, именно, за да се извличат средства чрез състрадание. Визитите са анонсирани като “безплатно танцово шоу на сираци” или “станете дарител за нашите деца в нужда”, а когато туристите пристигнат на място, се разиграва добре режисиран сценарий.  Децата са “дресирани” да се затичат и да прегърнат, дори целунат някой от посетителите, имитирайки привързаност, после изнасят шоу програма с песнички и танци, а накрая гостите старателно биват развеждани из бедно обзаведените стаи на децата. Ясно е, че всичко завършва с облечена в кеш загриженост и няколко снимки за спомен, които после гордо да качиш във Фейсбук с чувството, че си свършил нещо добро. Но реалността е съвсем друга.

Отдавна съществува убеждение, че Камбоджа е пълна с деца-сираци, търсещи закрила и семейства, които да ги осиновят. Този мит идва от началото на 80-те години, когато след войната в страната наистина много деца остават без домове и родители. Това обаче не важи към днешна дата, статистиката дори не се различава съществено спрямо останалите страни навсякъде по света. Но ситуацията от преди се използва в Камбоджа за печелене на много пари, особено в местата с по-голяма туристическа посещаемост.

Това, което остава скрито за добрите намерения на даряващите, е, че средствата им рядко остават за самите деца, в най-добрия случай сумата е нищожна. Друг особено жесток момент е, че тези децата биват откъснати от техните семейства и общности (понякога се преместват в различни провинции) и губят връзката с тях. Много от родителите са заблуждавани, че изпращайки децата си в сиропиталище, ще им осигурят щастливо бъдеще занапред. Единственото което става с тези деца обаче, е превръщането им в туристическа атракция. Не получават нито добри грижи, нито образование, а в последствие трудно се адаптират към социалната среда навън.

И колкото по-посещавана става Камбоджа, което е безспорна тенденция, толкова повече този проблем ще се задълбочава. Туристите сякаш не обръщат особено внимание на сигналите на НПО-ата, а самата държава, поради ширещата се корупция, изглежда няма достатъчно воля да се пребори, макар все пак да е дала разрешение подобни знаци да бъдат изписани, включително на най-големия й туристически обект.

Това няма да е лесна битка, защото е и вътрешна битка с доброто във всеки от нас. Да дам ли, за да помогна, или да не дам, за да помогна?! Но нека действаме с една мисъл по-напред.  Защото е безспорен фактът, че купуването от деца или просто даването им на пари, захранват система, която ги държи извън училище и гарантира, че те и техните деца, ще останат в бедност до края на живота си.

Ако все пак някой иска да помогне, вместо да го прави на улицата, има и по-добри начини. Няколко организации са регистрирани в неправителствената група ConCERT,  която налага на членовете си стриктна отчетност. Там съветват кои НПО-та да бъдат подкрепени и кои не, а също и посочват варианти за лично доброволчество.

Коментари