Stellar раздават $125 милиона в криптовалута

Ако никога не сте притежавали криптовалута, сега имате шанс да го направите безплатно. 🙂

От няколко дни Stellar Development Foundation и онлайн портфейла blockchain.com раздават $125 милиона под формата на криптовалута Lumens (XLM).

Всеки може да заяви лумени за получаване като се регистрира и верифицира акаунта си. Очакваните лумени, които ще получи, ще са с равностойност около $25.

Защо

Идеята е популяризиране на онлайн портфейла blockchain.com, както и на криптовалутата Stellar Lumens (XLM), която е една от най-високо оценените по пазарна капитализация. Предлагайки и разпределяйки безплатно лумени (XLM) на възможно най-много хора, от Stellar искат да изградят по-голямa крипто общност.

Какво е Lumen (XLM)

Лумен е криптовалутата създадена от Stellar, която позволява изключително бързи и много евтини транзакции, навсякъде по света. За повече информация, посетете https://learn.stellar.org/.

Как да си взема безплатните лумени

Нужно е да се запишете в списъка с чакащи в blockchain.com и да следвате инструкциите, който ще получите по имейл. Ще трябва да си направите акаунт, който да верифицирате чрез качване на документ за самоличност и след това ще отнеме няколко дни за обработка и верификация. След това автоматично ще получите лумените (на стойност около $25) в онлайн портрфейла в blockchain.com. След верификация на акаунта, може да участвате автоматично и в бъдещи подобни раздавания от страна на blockchain.com.

Какво да правя с лумените

Каквото искате. Криптовалутата XLM е създадена, за да бъде прехвърляна бързо и евтино – измежду приятели, семейство или навсякъде по света. Можете да я оставите в онлайн портфейла в blockchain.com, а можете и да я продадете за истински пари чрез сайтове като https://www.altcoins.bg/ .

Хардуерният портфейл Ledger Nano S също поддържа XLM, така че можете да я съхранявате и чрез него за максимална сигурност.


Ние вече получихме нашите 125 лумена. А Вие?

 

TransferWise – модерната алтернатива на банките

Традиционните банки и високите им такси вече са отживелица и е време да потърсим алтернатива.

Да, поддръжката на сметка с дебитна карта към нея в банката може да струва “само” 2-3 лв. на месец, но не се знае каква ще бъде таксата ако искаме да изтеглим пари от банкомат, да използваме дебитната карта за онлайн пазаруване или пък за плащане във валута. А ако сме в чужбина таксите стават още по-интересни.

Нещата съвсем загрубяват ако искаме да направим международен превод към чужбина, защото тогава ще бъдем таксувани между 30 и 100 лева, а времето за изпълнение ще е доста неясно, особено ако се намираме около почивни дни.

Някои банки дори таксуват потребителите си за достъп до онлайн банкирането, което дори спестява време и пари на банковите клонове.

Не съм сигурен, че ми се говори за мудната и архаична система, за работното време на банковите клонове в България, както и за нежеланието им за промяна или цялостното им отношение към клиента.

Какво е TransferWise

TransferWise е алтернатива, която ни дава възможност да избягаме от банките. С TransferWise акаунт можем да изпращаме евтини международни преводи, да получаваме плащания в най-различни валути и да използваме дебитната карта към акаунта в цял свят. Ако искаме да получаваме пари от трети лица или да изпращаме средства към тях, то не е необходимо и те да имат акаунт в TransferWise.

Continue reading TransferWise – модерната алтернатива на банките

CoolWallet S – мобилен хардуерен портфейл за Биткойн

CoolWallet S е връзката между традиционните мобилни портфейли за криптовалути (под формата на приложение за телефон) и изключително сигурните хардуерни портфейли като Ledger Nano S. Освен Bitcoin, CoolWallet S поддържа още Ethereum, Litecoin, Ripple, Bitcoin Cash и всички ERC20 токени.

CoolWallet S е безжичен хибриден мобилно-хардуерен портфейл за Биткойн.

Continue reading CoolWallet S – мобилен хардуерен портфейл за Биткойн

Азия – кратък преглед

Следващите редове са доста неструктурирани и повечето от написаното в тази статия вече го има в по-старите постове, но решихме да си обобщим пътуването с по-съществените неща за бърз преглед и опресняване на спомените. 🙂

Виетнам

Държавата на пижамите (защото жените така си ходят). Там бяха най-усмихнатите, но в същото време и живеещите в най-голяма бедност хора, които видяхме за 6-те ни месеца.

Сайгон / Хо Ши Мин

Определено най-ужасното място, на което сме били. Както аз, така и Деси. Адски мръсно, шумно, миризливо и безнадеждно.

Но пък беше ново спрямо всичко, което сме виждали, така че беше интересно. Там се возихме на автобус с музикално и светлинно оформление, в който удрях тавана с глава, там видяхме първите нощни улични пазари и там посетихме музея на войната, който е изключително потресаващ с умопомрачаващи и съсипващи снимки.

Муй Не

Първи достъп с азиатското море и плажовете. Леко разочаровани от липсата на кристална вода и доста впечатлени от контраста между лъскавите комплекси и мизерията малко встрани от тях. Тук беше първият път, когато решихме да се разходим по-дълго по плажната ивица, излизайки от туристическата част. Отварящо очите изживяване. Но не от положителните.

В Муй Не бяха и първите ни кокоси – нещо, което няма да забравим. Сладко-соленият-сапунест вкус е колкото странен и непознат, толкова и невероятен. Най-богатият избор от морски видове също беше в Муй Не, но все още бяхме доста препарирани и стресирани за здравето ни и не си позволявахме да ядем какво да е.

Фу Куок (остров)

Тук беше първата кристална вода и първото място, на което си казах “е тук е много яко”.

За 2 седмици най-накрая започнахме да усещаме Азия и през тях:

  • спахме в хотела с най-шумен персонал в Азия;
  • за малко да спим на къщичка на дърво (бурята ги беше отнесла и не се получи);
  • бяхме в първите ни хубави бунгала, където за първи път си казах, че бих се върнал и останал няколко месеца само там;
  • намерихме си най-вкусната риба на барбекю (където бяхме почти всеки ден);
  • както и най-добрия бар на плажа (където бяхме всеки ден и където посрещнахме някаква версия на Хелоуин) – “Sunset beach bar”;

  • станахме свидетели на най-нереалистичните и ярки залези в живота ни;
  • наехме си скутер за първи път;
  • минахме през най-страховитото гето (което всъщност май си беше нормален квартал);
  • спряхме да сме толкова стресирани за храната и започнахме да сядаме и в по-съмнителни заведения.

Камбоджа

Държавата, която ми се стори на светлинни години пред Виетнам.

Пном Пен

Столицата на Камбоджа, на която изглежда не отделихме подобаващо внимание. Имахме само няколко часа, защото пристигнахме късно вечерта от Виетнам и трябваше да тръгнем рано сутринта към Сием Реп. Въпреки това, някак усетихме живина и приятна атмосфера в центъра, като да направиш една спокойна разходка покрай реката и да изпиеш по едно в някое барче. Място, на което може би трябваше да останем 2-3 дни, но пък сега имаме причина да се върнем.

Сием Реп

Тук отседнахме в хостел, където макар и в двойна стая само за нас, трябваше да се събуваме на входа на сградата и да продължаваме вътре боси. Доста негативно първо впечатление, но след 6 месеца (през които на много пъти, дори в магазини, супермаркети, туристически агенции и автобуси също трябваше да оставяме обувките си на прага) някак цялото нещо започна да ни се вижда дори хигиенично.

Тук видяхме първите и единствени змии и скорпиони на шишчета (които обаче не опитахме).

Ангкор

Ангкор е… Ангкор! Силно крайно невероятно впечатляващ! Но няма да го описвам. Само ще кажа, че влизаш директно във филма в ролята на Идиана Джоунс. Зад всеки ъгъл има храм, зад всеки храм – друг. Макар комплексът да е построен от преди няма и 1000 години, усещаш, че си в друго измерение.

Изкарахме 3 дни там, като единият ден бяхме от изгрев до залез и някак пак не бе достатъчно. Бидейки там, успях да си изпълня 7-8 годишна мечта, но определено бих я преизпълнил, връщайки се отново. Макар и още в началото на приключението ни, това беше едно от най-уникалните места, които видяхме. А за мен специално, дори и през целия ми живот.

Естествено, не е място без своите проблеми, но къде ли всичко е наред.

Тайланд

Тайланд ми беше друга мечта. Силно ме разочарова, защото там кокосите не струваха (бяха развалени/мухлясали и всички бяха с вкус на чорапи), но си имаше други добри страни. А Пукет, от където и започна нашето тайландско приключение, беше пълен със занимания.

Пукет / Патонг

Това място беше крейзи. Не може да се опише по друг начин, освен с “нещо като Слънчев бряг, ама по-концентрирано и на по-малко място”.

Купонът е във вихъра си, едвам успявахме да спим, предвид факта, че под прозореца животът кипеше 24/7. За престоя ни там:

  • за първи път видяхме прилив/отлив;
  • за първи път карахме мотопед в страна с обратно (ляво) движение;
  • видяхме много лейдибойс (дори се научихме да ги разпознаваме (уж));
  • предлагаха ни пинг-понг шоу;
  • попаднахме на най-красивия плаж досега (на който, естествено, ни валя дъжд);
  • запознахме се с двойка готини швейцарци, които пътуваха по подобен маршрут (+ още няколко държави) от цяла година;
  • видяхме и ядохме от най-големите улични пазари досега;
  • нормалната храна започна сериозно да ни липсва.

Пукет / Старият град

Старият град беше доста разочароващ, не за друго, а защото нямаше нищо. Единственото интересно, беше 1 улица със стари шарени къщички, които светеха в различни цветове през нощта. Там правеха и неделния пазар, който беше по цялото продължение на улицата и продаваха всякакви джунджурии и храни. И които си струваше да се види, защото беше по-богат от останалите.

Един от последните ни дни там валя такъв дъжд, че всички улици бяха станали на реки и макар за местните вероятно да не е голяма работа, за нас си беше бедствено положение. Такава гледка бяхме виждали само по новините.

Ко Самуй (остров)

На Самуй изкарахме цял месец, защото някак си бях навил на пръста, че там ще е едно от хубавите места в Тайланд. Макар и да имаше няколко места, които ни харесаха (малкото пазарче на плажа Ламай, хостелът около Коледа, плажът Чеуанг на Нова Година, дъждовното бунгало и бунгалото под летището), островът някак не можа да ни грабне.

Почти никъде нямаше възможност за разходка. Няма приятни тротоари или пешеходни алеи (с изключение на Ламай и Чеуанг и то донякъде) – всичко е предимно една главна улица, която обикаля целия остров. И на други места в Тайланд ситуацията беше подобна, но тук някак беше съвсем неприветливо за пешеходци. Шансът за добро прекарване е около първа линия на плажа и то само на 2-3 места из целия остров.

Беше спокойно, но не по начина, по който си го представяхме.

Сатун

Една нощ, или по-точно няколко часа бе престоят ни в Сатун. Никакъв и никому неизвестен град е това, просто ни се падаше по път. В 10 вечерта едва намерихме какво да ядем, но пък нацелихме топ барчето – с управител лейдибой, пилешки сухожилия в менюто и бойс банда на живо.

Хотелът беше толкова мизерен, че се завивахме с плажните ни кърпи, вместо с предлаганите от тях завивки. Но пък собственикът беше един от най-добрите хора, които срещнахме за цялото време, като на другият ден ни откара до ферибота и ни помогна да се оправим с визите на границата с Малайзия.

Малайзия

Лангкави (остров)

Тук настана голямо объркване в главите ни. Първо, изобщо не знаехме, че е мюсюлманска държава. Второ – фериботът, чакалнята, пристанището, улиците и обектите бяха модерни и лъскави, а много от жилищата на хората – колиби. Хипермаркети – почти никакви. Азбуката им е на латиница и някои думи дори изглеждаха познати, а произношението – арабско. Но пък хората ядяха с ръце и поведението на много от тях не беше като за в държава от развития свят. Нещо, което се вижда и при нас доста често – много мъже седят като бейове по цял ден, чоплят семки, нареждат без да стават от под сянката и оглеждат всяка отминаваща жена от глава до пети, без изобщо да се притесняват.

Плажът беше страхотен (макар и водата да не беше бистра). Изкарахме три седмици там и накрая започнахме да срещаме познати по улицата. Деси се чувстваше много спокойна и хепи, а аз тотално избеснях заради скапания им интернет, който ме принуди да тичам посред нощите бос с лаптоп по поля и черни пътища, в търсене на по-добра връзка.

Останахме много доволни от допълнителните екскурзии до съседните острови и до “небесния мост” в планината, а и като цяло островът предлага много други занимания.

Имаше момент, в който смятахме дори да го пропуснем, но щяхме да сбъркаме ако не го бяхме видели. И все пак, 3-те седмици са максималните, които бих прекарал там.

Куала Лумпур

За първи път видяхме какво наистина се крие зад израза “град на контрасти”. Мизерия и лъскотия се редуват през една пряка. Запознахме се и с нравите на китайците, понеже живеехме в китайския квартал, но изобщо не си паснахме, защото бяха супер груби, нахални и шумни. Ядохме най-комичната версия на спагети карбонара и като цяло яденето бе проблем. Докато не открихме най-яките дюнери за целия ми живот.

Дес много се впечатли от космополитността на Куала Лумпур, която предлагаше хора от всякакви народности, включително арабски шейхове и индийци в традиционните им одежди.

А паркът около кулите Петронас беше уникален и неомръзващ, макар и да бяхме в него 3-4 пъти.

Мелака

Тук ни завари Китайската Нова година – много шум за нищо е буквалният коментар за това изживяване на това място.

Понеже градът е преживял няколко колонизатора, чийто отпечатък се вижда по смесената му португалска, холандска и британска архитектура, май винаги ще го асоциираме като символ на европейския империализъм в Азия. Само за да прочете повече за този период, си струва да го посети човек и то само в дните, в които уличният пазар в китайския квартал е разгънат, защото животът е концентриран там.

Сингапур

Сингапур е номер едно. Град-държава от бъдещето. Безброй небостъргачи, цивилизовани и образовани хора, уникални паркове и невероятен градски транспорт. Ако има едно място, където бих пратил хората от Центъра за градска мобилност и Метрополитен, това ще е Сингапур.

Макар и да бяхме в малко нетипичен квартал (The Little India), заливът беше наблизо, а там беше всичко. Пасването на престоя ни с дните след Китайската Нова година ни осигури какви ли не зрелища всяка вечер. А гледката от “палубата” на хотел Marina Bay Sands е уникална и качването до горе не трябва да се пропуска.

Пак Тайланд

Връщайки се за още 2 месеца и прекарвайки общо над 3 месеца в Тайланд можем спокойно да заключим, че хубавите места са тези, за които всички пишат положително и откъдето споделят снимки. Често искаме да видим нещо по-различно и да попаднем на място, на което не е стъпвал друг и то да се окаже най-невероятното място на света. Това обаче е нереалистично.

Ако няма супер положителни коментари за дадено място – със сигурност няма какво да се види там. Ако има – тогава със сигурност е хубаво, но най-вероятно вече е развалено от прекалено многото туристи. Тъжната истина.

Ко Ланта (остров)

Ко Ланта ни даде това, което търсехме в цялото пътуване. Хубав плаж, малки и спокойни населени места, хубава храна, тропическо изживяване. В никакъв случай не е място за купонясване, но за релакс беше едно от най-добрите. Както и на другите места – тайната е в първите линии около плажа.

Гледка от крайпътно барче

Наехме си и скутер, с който стигнахме до Стария град, както и до няколко други плажа (които бяха невероятни), така че успяхме да видим голяма част от района и останахме доста доволни.

Е, имаше и особености, като например, че водата на единия плаж тотално изчезваше през половината денонощие и правеше къпането невъзможно, но щом влязохме в ритъма на приливите и отливите, всичко се нареди. 😀

Ко Паган (остров)

Ко Паган е (не)сбъднатата ми мечта. Там си представях “живота на остров”. От толкова много време исках да отида там, че си бях изградил невъзможни за оправдаване очаквания.

Макар вероятно прекалено големия туристопоток да е променил из основи целия остров, включително и хората там, успяхме да извлечем максималното от него и да се насладим на всеки един ден.

 

Full Moon Party-то, втората екскурзия до Koh Nang Yuan, посещението на националния парк Ang Thong, пребиваването за няколко седмици в най-отдалечените места на острова, спукването на смутитата и плодовете като за последно – всичко това допринесе да останем с положителни чувства и да не се впечатляваме много от нещата, които не бяха съвсем оптимални. Та те и никъде не са. 🙂

Тук изкарахме и поредната, трета Нова година за пътешествието ни, този път тайландската! Някак тотално я бяхме забравили, но беше невъзможно да я пропуснем, предвид начина, по който преминава.

А именно – всеки пикап на острова се преобразява на водоноска с няколко варела с вода, като в каросерията се вози цялото семейство и пръскат с вода (с водни пистолети, кофи или маркучи) всичко, което се движи или диша по улиците и около тях – другите коли, пешеходците, мотористите – всичко.

А покрай пътя почти пред всяка къща и заведение има други групи, които правят същото. Всичко е много забавно, стига да не носиш с теб служебния лаптоп, телефона и фотоапарата, защото това никой, никой не го интересува. Кофите с вода се леят ли леят. 🙂


Тайният остров

Случайният остров, който изобщо не беше плануван за посещение, се оказа истинската кулминация на пътуването ни. Може би, защото там беше тотален релакс и не работехме (и бяхме изцяло офлайн без никакъв допир до часовници и телефони), може би защото водата беше кристално чиста през цялото време или защото рибките бяха навсякъде около нас, не знам, но беше райско. Райско и тропично, приказно и някак нереално.

Името ще го спестя, за да оставя отворена врата за всички. Защото очакванията често не се оправдават, както и нашите се разминаха за много от местата, които видяхме.

Но рай определено има – за мен беше тук, за друг ще е на друго място. Просто всеки трябва да си го намери.

Ко Паган – внимавай какво си пожелаваш

Това трябваше да бъде кулминацията на пътуването ни – имаше безброй плажове, а ние бяхме набелязали 5-6, като на всеки да останем по седмица. Освен филмът “Плажът“, Ко Паган бе другото, което ми запали манията по Тайланд.

Още преди години гледах евтини бунгала на плажа точно на този остров и не спирах да се питам “Ако всички искаме райския плаж, защо просто не се преместим на него?”. Обещанията за кристална вода, живот под палмите и безгрижие бяха прекалено привлекателни.

А впечатленията ми сега са доста противоречиви.

Островът е супер разпокъсан, разделен от множество високи хълмове, с невъзможно стръмни улици, по които скоростта се превишава многократно над допустимото. На повечето места е абсурд да излезеш да се разходиш, защото няма къде, освен по тесния стръмен път, по който през няколко секунди профучават местните копърки. Които са и единственият шанс да излезеш от комплекса, макар и на цени, равняващи се на автобусен билет от Малайзия до Сингапур.

По-голямата част от острова не блести с нищо, но пък някои от плажовете са именно райските кътчета, които бяхме виждали само в интернет. Около пристанището е най-големият град и там никак не е скучно, но пък хубавите плажове са точно в другия край на острова. И опираме пак до копърките-пикапи, в които товарят по 10-13 човека в каросерията или до скутерите под наем, които не са скъпи, но със стръмните си, песъчливи и често мокри улици, карането не е за всеки, а и възможността да се попадне на търговец търгаш е голяма.

Ко Паган е уникален и много различен от другите места, но някак определено липсват масовите усмивки и положителното отношение, което иначе те заобикаля навсякъде. Вероятно защото покрай Full Moon партито, островът е обърнат на поредната пиянска дестинация за англичаните и толерансът на местните е сведен до минимум. Което е жалко, защото мястото има какво да предложи. Определено.

Също така е пълен с крастави песове, които макар и спокойни през деня, стават супер изнервени по тъмно и правят всяка една разходка ненужно стресираща. В нета попаднах на мнение, че тайландците уважават повече бездомните кучета, от колкото туристите. За Ко Паган това твърдение изобщо не е далеч от истината. Само се чудя от къде всички имат парите, за да карат колите, които карат…

Джунглата не спи

Както и да е.. островът е богат на занимания и гледки. От него тръгват приятни екскурзии до съседни острови и определено на Ко Паган бяха едни от най-хубави плажове за 6-те ни месеца. И ежемесечното Full Moon Party си струва да се види веднъж в живота.

Важното е, че си изкарахме добре, поглезихме се като за последно, имахме и гости и определено не съжаляваме, че прекарахме повече време там.

Дали преди 15 години цялото място е било по-приятно – вероятно, но такъв е животът. Дори и с нашето пребиваване там сигурно, макар и малко, сме допринесли за трансформацията му.