Crypto.com е платформа с над 10 млн. потребители, която макар и да е имала някои спорни решения в миналото, прави всичко възможно да се наложи като място, където можем да извършваме всичко, свързано с криптовалути.
В статията ще се опитам да разгледам най-важните елементи около платформата, както и основните функционалности, които предлага.
Crypto.com дебитна карта с кешбек
Може би най-интересното около Crypto.com, са металните им дебитни карти с кешбек и други допълнителни бонуси.
Ако си поръчаме някоя от техните карти, можем да зареждаме баланса на дебитната карта от баланса ни в евро и да получаваме кешбек в криптовалута към почти всяка покупка.
Използването на Crypto.com по този начин е изключително удобно, защото ако искаме да продадем някаква криптовалута, не е нужно да прехвърляме след това средствата към българската ни банка, ами можем директно да ги изразходваме чрез дебитната карта.
Има 5 типа дебитни карти, като базовата карта Midnight Blue е обикновена пластика, която обаче идва директно с 1% кешбек. Тя е безплатна и не е нужно да правим нищо специално, за да я получим.
Останалите премиум карти са метални и имат от 2 до 8% кешбек, както и различни екстри като достъп до Airport lounge, възстановяване на платени такси за Spotify, Netflix, Amazon Prime и други. Бонусите варират за различните карти.
Макар и безплатни, за да получим някоя от металните премиум карти, трябва да закупим и депозираме определено количество CRO тоукъни в Crypto.com за 6 месеца. Ще можем да получим картата ни веднага, след като депозираме CRO тоукъните, но през този период няма да можем да изтеглим тези тоукъни.
След като изтекат 6-те месеца, ще можем да ги изтеглим или да ги продадем, като ще можем да продължим да си ползваме избраната карта, но бонусите и кешбекът ще бъдат орязани. В зависимост от начина ни на харчене и ползваните услуги, може и да има смисъл да задържим заключените CRO тоукъни, дори и след 6-месечния период, за да продължим да се възползваме от по-големите бонуси.
Металните карти определено се усещат като премиум елемент и седят по-различно в ръката, спрямо останалите дебитни и кредитни карти.
Самото издаване на всички карти е безплатно и няма такса поддръжка. За момента има само такса за преиздаване от €50 след изтичането на 5-годишната валидност на картата.
Друго предимство за всички дебитни карти от Crypto.com е, че предлагат безплатно теглене от банкомат, като в зависимост от картата, лимитът е от €200 до €1000 на месец.
Освен това можем да се възползваме и от безплатно превалутиране с много високи месечни лимити. Т.е. макар и балансът ни на дебитната карта да е в евро, ще можем да извършваме плащания в България в лева, без да имаме допълнително оскъпяване.
Важно уточнение е, че не всички плащания генерират кешбек, като някои от изключенията са при покупка на криптовалута в други сайтове, при плащане на данъци и т.н. Но би трябвало да получим кешбек от всеки ресторант, бензиностанция, магазин за храни или други нормални стоки, които консумираме в ежедневието.
Мобилно приложение
Основните дейности се извършват през мобилното приложение на Crypto.com, включително регистрация на профил, депозиране и теглене на средства, покупка и продажба на различни крипто активи, следене на цялостния ни баланс и други.
Депозити
Едно от най-големите предимства на Crypto.com е, че при регистрация и валидация на профила, получаваме персонален IBAN в евро, т.е. ние сме титуляра на сметката, в която депозираме средства в платформата. При повечето други платформи и борси, титуляр е самата борса. А българските банки са скарани с подобни борси и често отказват такива преводи. Но когато титуляр на сметката сме самите ние, е много по-малко вероятно банката ни да откаже трансфера, защото реално превеждаме пари към себе си, просто го правим към друга банка.
Също така можем да депозираме и различни криптовалути, които да продадем в приложението за традиционни (т.н. фиатни) пари.
Тегления
Ако искаме да изтеглим фиатни пари (евро), можем да го направим само към сметка на наше име и само ако вече сме депозирали от тази сметка.
Тегленето на криптовалута става бързо и лесно, но е важно да се каже, че някои валути имат много висока такса за теглене (например за Биткойн може да бъде десетки евро), така че в някои случаи няма смисъл да теглим криптовалутата, ако тя е малко. Подробен списък с всички такси може да се видят в самото приложение.
Покупка и продажба на крипто
Покупката на криптовалути в Crypto.com става изключително лесно в приложението. Просто избираме коя валута искаме да закупим и с какво ще платим. За метод на плащане можем да изберем дебитна/кредитна карта, баланса ни във фиатни пари (евро) или баланса ни в крипто активи.
Няма никаква такса за покупка и продажба чрез баланса ни в евро, но при покупка с дебитна или кредитна обикновено има такса от около 3%. На моменти премахват тази такса, но като цяло навсякъде, където може да се депозира или закупи с дебитна или кредитна карта, има подобно оскъпяване. За да избегнем това, просто депозираме със SEPA превод в евро и извършваме покупката с него.
От Crypto.com твърдят, че при тях няма оскъпяване при покупка и продажба на криптовалути и сделките стават по пазарен курс. Това лесно може да се провери ако се опитаме да закупим някаква валута и сравним цената с тази на големите борси. Специално за биткойн разликата наистина е само до около 0.5% и варира, в зависимост от това какво количество искаме да купим или продадем, така че можем да приемем, че наистина няма забележимо оскъпяване.
Продажбата става още по-лесно, като можем да продадем както за фиатни пари, така и за някоя основна криптовалута като биткойн или някоя стабилна валута, вързана към долара.
Crypto Earn
Друга интересна функционалност в приложението е Crypto Earn, чрез която можем да печелим лихва върху някои криптовалути чрез специален депозит.
Първо трябва да изберем коя валута искаме да депозираме в Crypto Earn и за какъв период. Има фиксиран 3-месечен и 6-месечен период, при който ще можем да изтеглим средствата ни едва след изтичане на избрания срок. Но също така има и плаващ Flexible период, където можем да изтеглим криптото ни по всяко време.
Доходността, която можем да получим по този начин, зависи от различните криптовалути, като за валутите, които са вързани към щатския долар, процентът може да достигне до 10%, а за традиционните криптовалути е до около 5%.
Много хора твърдят, че не е хубаво да държим криптовалути в подобни платформи и борси, а да си ги прехвърлим веднага в хардуерен портфейл след покупката, за да избегнем риска от изчезване на платформата или загубата на криптото ни в нея по някакъв начин. Затова всеки трябва да си прецени за себе си дали рискът от допълнителна доходност е оправдан.
Crypto.com борса
Освен приложението, Crypto.com предлага и традиционна борса за обмен на криптовалути. Там курсът е малко по-добър и имаме възможност да обменяме по-голямо количество криптовалути, от колкото в самото приложение.
За малки покупки и продажби самото приложение върши достатъчна добра работа, но ако искаме да продадем или да купим голямо количество криптовалута, тогава е по-добре да го направим на борса (без значение дали тази на Crypto.com или друга), за да можем да направим лимит поръчка на определена цена и да получим по-добър курс купува-продава.
Ако имате допълнителни въпроси, споделете в коментарите и ще се опитам да отговоря.
Ако използвате някой от линковете към Crypto.com в статията за регистрация и си поръчате Ruby карта или някоя от по-висок клас, заедно ще получим бонус от $25 в CRO. За целта може да е нужно да въведете кода yyfqi4is7k в полето Referral Code при регистрация.
Ако не искате да се възползвате от това, просто напишете Crypto.com в браузъра или влезте от тук.
Нищо от написаното не е финансов съвет, а единствено лично мнение и впечатления. Консултирайте се с професионалнист при нужда.
В българската народопсихология няма нищо по-важно от децата и собственото жилище, като второто е и най-добрата инвестиция, която може да направи човек. Дали обаче това е така?
В прикачената таблицата по-долу съм се опитал да направя съответните изчисления, на базата на няколко основни предположения, но всеки може да въведе различни входни данни в зелените клетки, така че да си отговори сам на въпроса за неговия конкретен случай и виждания.
Основната презумция е, че притежаваме цялата сума за евентуално жилище и имаме избор дали да си закупим такова или да я инвестираме в нещо друго и да продължим да живеем под наем. Въпросът е кое ще ни е по-изгодно в дългосрочен период – след 20, 30 или 50 години.
За всички други варианти (например инвестиция, с цел приходи от наем, както и използване на кредит за покупката) трябва да се направят малко по-различни изчисления и не попадат в текущата тема и сметки.
Важно уточнение! Данните в зелените клетки са ПРИМЕРНИ. Идеята на таблицата е да си направите копие и ЛИЧНО да въведете такива данни в зелените клетки, каквито смятате за разумно за Вашия район, имот и алтернативни инвестиции. Таблицата единствено прави сравнително точни математически изчисления на базата на въведените от Вас входни данни.
Можете да видите таблицата, сметките и описанията около тях на следния линк. Ако имате профил в Google, можете да си направите копие на файла от File → Make a copy и да променяте въведените данни.
За сметките при покупка на жилище са използвани следните предположения и логика:
За да сметнем стойността на жилището в края на периода, увеличаваме цената на жилището и обзавеждането с прогнозното поскъпване на жилището за целия период;
Годишните разходи при наем почти винаги са по-високи от разходите по поддръжка на собствено жилище, т.е. можем да приемем, че ако имаме собствено жилище, ще успяваме всяка година да спестим някаква сума, която не сме дали за наем. Това ще е разликата между евентуалните разходи при наем и текущите разходи при притежание на жилище. В таблицата можем да изберем дали тези пари ще бъдат ежегодно инвестирани за целия период (за да носят допълнителна доходност) или просто ще бъдат сумирани в края на периода като допълнителна спестена сума;
За да сметнем стойността на направените разходи по жилището за целия период, сумираме началните такси, заедно с олихвените годишните разходи за периода;
Капиталът ни в края на периода в този случай ще бъде стойността на жилището в края на периода плюс спестената сума от наемите минус направените разходи за целия период.
Основните сметки при живот под наем са:
Вместо да закупим жилище, избираме да живеем през целия разглеждан период под наем. Сумата, която не сме дали за покупка (цена, обзавеждане, първоначални такси), ще инвестираме в нещо, което да ни носи алтернативна доходност. В таблицата всеки може да посочи % средна доходност на алтернативната си инвестиция. Ако посочим 0%, значи изобщо няма да инвестираме нищо и ще имаме само разходи;
Предвидено е ежегодно повишаване на наема, както и на евентуалните дребни съпътстващи разходи при наема, като сумата на тези разходи през годините формира всички разходи от живота под наем;
Капиталът ни в този случай ще бъде стойността на направената инвестиция към края на периода минус всички разходи от живота под наем.
В таблицата всеки може да посочи каква доходност би очаквал от евентуална алтернативна инвестиция. Като пример съм използвал инвестиция в борсово търгуван индекс (ETF) върху S&P 500. Това е улеснена инвестиция в 500 от най-големите публични компании в САЩ. Като вместо да купуваме акции на 500 отделни компании, можем да закупим такъв ETF, все едно сме закупили само 1 компания, обединяваща всички 500. За последните 40 години средната възвръщаемост е над 8% на година.
След малко работа с таблицата и данните в нея, ясно се вижда, че промяната на която и да е цифра в таблицата, може коренно да промени крайния резултат. Затова и не може да се каже генерално дали едното или другото е по-добро.
Това, което променя най-много резултата, е очакваната доходност от алтернативната инвестиция и дали ще инвестираме спестените средства от наем или не.
Така че вижте таблицата, направете своите сметки и направете извода за Вас.
Най-сигурният начин за съхранение на биткойн и други криптовалути е чрез хардуерен портфейл. Това е малко физическо устройство, което наподобява USB флашка и което съхранява частните ни ключове.
Защото когато притежаваме крипто, реално притежаваме само частен ключ. А частният ключ ни дава достъп до криптовалутата, намираща се на някой публичен адрес.
Сигурното на хардуерните портфейли е, че частните ключове се намират в самото устройство и нямат директен достъп до интернет или до компютъра, към който свързваме портфейла. Ако използваме биткойн портфейл, който е инсталиран на компютър, частните ключове също ще се намират на този компютър и ако компютърът е заразен, е много вероятно частните ни ключове да бъдат откраднати. Ако боравим с хардуерен портфейл, такава опасност няма, защото нищо освен самият портфейл няма достъп до тях.
За по-обща информация относно другите видове портфейли за криптовалута, освен хардуерните, вижте следната статия.
Принципът на работа на всички хардуерни портфейли е сравнително еднакъв. След като включим портфейла за първи път, инструкциите ще ни приканят да свалим софтуер за портфейла от официалния сайт на производителя. Това е нужно, защото макар и портфейлът да съхранява частните ни ключове и съответно достъпът до криптовалутите ни, все пак ни трябва и някаква програма, чрез която да боравим със самото устройство. Както на една USB флашка ѝ трябва компютър и операционна система, така и на хардуерният портфейл му трябва нещо, към което да го свържем.
Бъдете 100% сигурни, че я сваляте от официалния сайт на портфейла, защото в противен случай има опасност да загубите средствата си.
При първото стартиране на който и да е от тези портфейли, ще бъдат генерирани 12 или 24 думи, които са т.н. фраза за възстановяване или seed phrase. Тези думи генерират частните ни ключове и съответно осигуряват абсолютен достъп до средствата ни. Затова е изключително важно да съхраняваме думите на тайно място, недостъпно за други лица.
В хардуерните портфейли не се съхранява самата криптовалута, а само тайните ключове, които ни дават достъп до нея. Така че ако загубим хардуерният си портфейл или той се повреди, можем да използваме тези думи, за да получим достъп до активите ни чрез въвеждане на думите в нов портфейл. Съответно всеки друг човек може да получи достъп до средствата ни ако има достъп до думите от фразата ни за възстановяване (без да му е необходимо самото устройство).
Не трябва да записваме думите на телефон, компютър, да ги принтираме, да ги изпращаме по мейл или да правим снимка на тях – всяко едно от тези действия би компрометирало защитата, която хардуерният портфейл ни предлага.
Целта на хардуерните устройства е да ни защитят най-вече от 2 опасности – потенциално заразени с вируси компютри и физическа кражба на портфейла.
Всички портфейли в този списък успяват успешно да ни предпазят от потенциалните вируси и софтуерни атаки, защото частните ключове се намират в хардуерния портфейл и по никакъв начин, в нито един момент не достигат до компютъра или телефона, към който са свързани.
Можем да използваме и най-заразения компютър, но при всяка транзакция, която искаме да направим, върху дисплея на хардуерния портфейл ще се визуализира сумата, която искаме да изпратим, както и адреса, към който да го направим. Може софтуерът да се опитва да ни подведе, но хардуерното устройство ще ни покаже каква е истината, а одобрението на транзакцията става именно с натискане на бутон върху устройството.
От тук насетне, всеки портфейл разполага с различни функционалности и методи за предотвратяване на останалите заплахи.
BitBox02
Портфейлът BitBox02 е създаден от швейцарската компания Shift Crypto AG, базирана в Цюрих. BitBox02 е сравнително нов и все още не много популярен, но в никакъв случай не остъпва по сигурност на вече наложилите се конкуренти, дори напротив.
BitBox02 е с изключително високо ниво на сигурност, като за момента може и да е най-сигурният на пазара.
За да използваме портфейла, трябва да го отключим с парола, която сме избрали при активирането на портфейла. Други модели използват ПИН код, който е само от цифри, но в BitBox02 можем да използваме както цифри, така и други символи, като не сме ограничени в дължината на паролата. При 10 неуспешни опита за налучкване на паролата, съдържанието на портфейла се изтрива. Ако това се случи, ще можем да го възстановим единствено чрез 24-те думи за възстановяване (затова е и изключително важно да ги съхраняваме на сигурно място).
Някои хардуерни портфейли са застрашени от потенциално извличане на фразата за възстановяване чрез специализиран софтуер, но BitBox02 е предпазен от това, защото притежава специално разработен защитен чип, който, заедно с парола за отключване, криптира фразата и прави извличането ѝ практически невъзможно.
Другото нещо, което прави един портфейл сигурен, е софтуерът му да е изцяло с отворен код, т.е. целият код да е публичен. Така всеки може да провери кода и да се увери, че производителят не е заложил „задни вратички“, които да компрометират защитата. А BitBox02 е със 100% отворен, публичен код в github.com. Кодът за защитния чип също е с отворен код.
Допълнително в сайта си имат подробна информация за всичките им защити, както и добре развит Threat Model за всички потенциални опасности, в случай, че искаме да сме добре информирани.
Бекъп върху microSD карта
В комплекта има включена microSD карта, която влиза в хардуерния портфейл и която можем да използваме за бекъп на фразата ни за възстановяване. При първото стартиране на портфейла ще бъдем попитани дали ще си запишем фразата за възстановяване на хартия или да бъде записана върху microSD картата.
При варианта с microSD, ако след това ни се наложи да възстановим портфейла, ще можем да го направим много по-бързо, без да въвеждаме ръчно всички 24 думи върху устройството.
Това определено е удобство, но ако бекъпът, който се намира върху microSD картата не е защитен и ако в някакъв момент сложим microSD картата в компютър или телефон, а не в самия хардуерния портфейл, можем да приемем, че 24-те ни думи ще бъдат компрометирани.
Ако използваме microSD картата за бекъп, трябва да я държим на сигурно място, недостъпно за други хора и никога да не я слагаме в друго устройство – точно както бихме държали записаните на хартия 24 думи за възстановяване.
Ограничен брой криптовалути
По-голям недостатък, поне за момента е, че поддържа много малко валути – Bitcoin, Ether, Litcoin и ERC20 тоукъни, като за повечето ERC20 тоукъни трябва да използваме MyEtherWallet и да свалим допълнителен софтуер за него. Пълен списък с поддържаните валути и дали трябва да използваме BitBoxApp или MyEtherWallet можем да видим тук.
С времето този списък вероятно ще расте, но ако искаме да съхраняваме някоя друга валута върху хардуерен портфейл, ще трябва да потърсим алтернатива.
Само по 1 акаунт за всяка валута
Официалният софтуер за BitBox02 е BitBoxApp, а в момента той поддържа само по 1 акаунт за всяка криптовалута. Т.е. за момента не можем да създадем няколко различни акаунта за биткойн и да получаваме средства във всеки от тях по отделно, ами всичко ще отива на едно място.
Това е функционалност, която ще бъде добавена в бъдеще, но за момента е факт, че липсва. И BitBox02, поне с официалния им софтуер BitBoxApp, е единственият портфейл от изброените в статията с това ограничение.
Макар и неудобство, има 2 врътки около този проблем. Едната е вместо BitBoxApp, да използваме Electrum, който поддържа множество акаунти. А другата е да използваме опцията за допълнителна фраза (т.н. passphrase), която ще ни осигури по още 1 набор от акаунти за всяка криптовалута. Последното обаче не е препоръчително ако използваме за първи път подобен портфейл или все още не сме напълно наясно как точно работи.
Най-добре би било да използваме по 1 акаунт за валута в BitBoxApp и да изчакаме официална поддръжка на повече от един акаунт.
Трудна смяна на парола
Особеност при BitBox02 е, че ако искаме да си сменим паролата за отключване, ще трябва да ресетнем портфейла и да го инициализираме отначало, като използваме фразата ни за възстановяване от 24 символа. Това е малко неудобство, но ако имаме фразата за възстановяване на microSD картата, ще стане доста бързо.
Други
Портфейлът е с USB-C накрайник и се включва директно в компютъра, но има и допълнителен преходник и кабел тип USB-C към USB-A.
Тежи само 12 грама, като размерите му са 54.5 x 25.4 x 9.6 mm.
Няма никакви бутони, но има голям дисплей и сензори от всички страни, така че дори и най-лекият допир с пръст ще отчете контакт. Когато трябва да извършим някакво действие, на дисплеят ще се появят указания къде трябва да докоснем устройството, за да продължим напред.
Работи с Windows 7+, macOS 10.11+, Linux и Android. За момента няма приложение и поддръжка за iOS.
Пълно сравнение с останалите хардуерни портфейли можем да видим и в сайта на Shift Crypto AG.
Както портфейлът BitBox02, така и софтуерът към него BitBoxApp, са изключително интуититивни и лесни за използване, така че никой не би трябвало да има затруднения с тях. Заедно с това, BitBoxApp е преведен на много езици, включително и български.
Има неща, по които все още BitBox02 отстъпва на конкурентите си, но сигурността не е едно от тях, а това би трябвало да е най-важното когато сравняваме хардуерни портфейли за биткойн.
Компанията Ledger SAS е основана във Франция и е една от най-известните в производството и продажбите на хардуерни портфейли. Безспорно техните портфейли са най-популярните модели на пазара, с продадени милиони бройки.
Има 2 основни модела, като принципът им на работа е почти еднакъв. Работят с един и същи софтуер – Ledger Live и поддържат едни и същи криптовалути.
Сигурност
И двата портфейла на Ledger имат изключително високо ниво на сигурност, като защитата и на двата е идентична.
При всяко включване на портфейла, ще трябва да въведем 4 или 8-цифров ПИН код, който отключва портфейла и средствата в него. При 3 неуспешни опита за налучкване на ПИН-а, съдържанието на портфейла се изтрива, като след това ще можем да достъпим средствата единствено чрез 24-те думи за възстановяване.
Ledger Nano X и Ledger Nano S покриват най-важното условие за сигурност – имат сертифициран защитен чип, където се съхраняват частните ключове и това прави извличането им без ПИН кода невъзможно.
Портфейлите Ledger са единствените сертифицирани на пазара от ANSSI – френската агенция по кибер сигурност. Освен това работят със специално разработена от Ledger операционна система BOLOS, която придава допълнителна сигурност и защита от различни възможни атаки.
Поддръжка на много криптовалути
Портфейлите Ledger поддържат изключително много криптовалути, като подробен списък на всички от тях, както и дали се поддържат директно от техния софтуер Ledger Live или от друга програма, може да се види в сайта на Ledger.
За всяка една валута можем да генерираме неограничен брой акаунти и така да разделим средствата на няколко места. Например можем да имаме биткойн акаунт за джобни, друг акаунт за спестявания и т.н. Средствата от един акаунт са изцяло отделени от средствата в останалите акаунти.
Частично отворен код
Софтуерът Ledger Live и приложенията за него са с отворен код и публично достъпни в github, така че всеки може да ги инспектира и проучва.
Това обаче не важи за операционната им система и защитения чип, кодът за които не е публичен. Ledger тълкуват това като допълнителна защита, защото бидейки публично достъпен, недоброжелатели биха могли да го изследват и да се възползват от пролуки в него. От друга страна обаче, без да твърдя, че е така, Ledger също потенциално биха могли да заложат умишлено пролуки, от които да се възползват в бъдеще. Пак казвам – не твърдя, че това е така, но в днешно време е най-добре да не се доверяваш на никой еднолично. Затова според мен, специално в този аспект, Ledger отстъпва на конкурентите, които са със 100% отворен код.
По-сложен интерфейс
По-различното при Ledger портфейлите е, че ако искате да боравите с определена криптовалута, например биткойн, трябва да влезете в Ledger Live докато портфейлът е включен и от раздела Manager трябва да добавите приложението за биткойн.
Ако искате да боравите с Ether, ще ви трябва приложението Ethereum, за валутата Nano – приложението Nano и т.н.. Добавянето и премахването на тези приложения става чрез натискане на един бутон и отнема няколко секунди, така че не представлява голямо затруднение, но все пак е нещо, което да имаме предвид.
Важно е да се отбележи, че премахването на приложението за дадена валута не изтрива валутата, а само софтуерът, чрез който я управляваме. Т.е. можем да добавим приложението за биткойн, да получим средства към портфейла ни и след това да премахнем приложението напълно безопасно. В момента, в който добавим приложението за биткойн обратно, ще имаме отново възможност да боравим с получите ни от преди това биткойни.
Изнесено производство в Китай
Първоначално всички устройства на Ledger се произвеждаха във Франция, но вече имат фабрика и в Китай, така че ако това има значение за някой, е важно да се има предвид.
Pascal Gauthier, един от основателите на Ledger SAS е споменавал в интернет, че защитеният чип се произвежда само във Франция и би било изключително трудно да се замени с фалшив такъв, но това е просто твърдение.
Изтекли данни на хиляди клиенти
Най-големият провал на компанията е, че през 2020 година Ledger SAS претърпя изтичане на данни и личната информация на стотици хиляди клиенти се появи в интернет пространството, включително имена, телефони и адрес на доставката.
Средствата, съхранени в самите портфейли на Ledger по никакъв начин не бяха засегнати и застрашени, но заради небрежността на Ledger SAS като компания и заради начина, по който реагираха, вече не мога да ги препоръчвам на първо място като най-добър и сигурен метод за съхранение на крипто.
Много от клиентите с изтекли данни вече получават непрекъснато имейли и SMS съобщения, които ги приканват да въведат думите си за възстановяване в някакъв сайт, което е абсолютна измама. Други получават заплахи, че ще бъдат посетени директно в дома им и т.н.
Имейл, получен от клиент на ledger, чийто данни са били измежду изтеклите
Ledger като портфейл може да е сравнително сигурен, но Ledger SAS като компания… не чак толкова.
Други
Софтуерът Ledger Live предлага възможност за директно „стейкване“ на валутите, позволяващи това. Т.е. да ги заключим по-определен начин и да получаваме нещо като лихва. Условията при всяка подобна валута са различни и следва да се проучат внимателно.
През Ledger Live може да се извършват директни покупки и продажби на криптовалути, както и обмен на една криптовалута за друга чрез Changelly. Не препоръчвам първото заради високите такси, но при обмяна на една криптовалута в друга би трябвало таксата да е под 1%.
Ledger Nano X
Портфейлът Ledger Nano X е по-новата версия портфейл от Ledger, която има повече функционалности. Най-важните са Bluetooth® поддръжката и почти неограниченото пространство за съхранение на приложения.
Общите характеристики между двата портфейла на Ledger вече са разгледани по-горе, а Nano X моделът няма никакви недостатъци пред Nano S, освен цената, затова тук остават само предимствата.
Достатъчно място за приложения
Както вече споменах, за да боравим с някоя криптовалута, трябва да добавим нейното приложение в портфейла чрез Ledger Live. За разлика от Nano S обаче, където можем да имаме само между 3 и 6 приложения в даден момент, тук можем да добавим до 100 приложения едновременно. Това е благодарение на новия, по-голям чип, който разполага с много повече памет.
Т.е. тук няма да е нужно да премахнем приложението за Ether, за да освободим място за приложението за Nano да речем.
При работа с малко криптовалути това няма голямо значени, но ако ще боравим с повече от 5-10, използването на Ledger Nano X би имало сериозно предимство пред Ledger Nano S.
Bluetooth® поддръжка
Другото основно, дори и още по-важно предимство е, че Ledger Nano X притежава Bluetooth® и така може да осъществява връзка без кабел, както с Windows, Mac, Linux и Android, така и вече с iOS устройства. С това се отличава от всички описани портфейли в статията и го прави най-добрият портфейл за „из път“, когато можем да нямаме достъп до компютър, а само до телефон.
Съответно той притежава и малка батерия, която му позволява функционирането в безжичен режим. Важно е да се отбележи, че портфейлът може да работи напълно нормално и без Bluetooth®, като просто го включим с кабел в комплекта. Това е важно, защото си гарантираме безпроблемна работа ако батерията например спре да се зарежда.
Начинът за работа не се променя – пак използваме Ledger Live (или друг софтуер) за създаване на транзакция, като посредством Bluetooth® информация за транзакцията ще бъде визуализирана на устройството за потвърждение чрез натискане на съответните бутони.
Връзката посредством Bluetooth® е криптирана, така че няма възможност някой да прихване или подслуша сигнала.
Други
Nano X притежава по-голям дисплей от Nano S, а бутоните му са по-естетично разположени върху предната част на портфейла и се сливат с дизайна, за разлика от Nano S, където изпъкват от горната страна.
Макар и с Bluetooth®, портейлът притежава и USB Type-C порт, като идва с USB кабел.
Тежи 34 грама, а размерите му са 72mm x 18.6mm x 11.75mm.
Работи с Windows 8+, macOS 10.10+, Linux, Android 7+ и iOS 9+.
Ledger Nano X е с цена от 239 лв. от официалния сайт на Ledger.
Ledger Nano S
Nano S е по-старата и базова версия на Ledger, но върши достатъчно добра работа и за цената си няма аналог.
Двата портфейла на Ledger са много подобни един на друг и вече разгледахме общите им функционалности и принципи на работа, затова тук ще разгледаме само разликите.
Малък брой приложения едновременно
Както и при Nano X, така и тук с Nano S, за да боравим с някоя криптовалута, трябва да добавим нейното приложение в портфейла чрез Ledger Live. Недостатък на Ledger Nano S е, че притежава ограничено пространство в паметта си и в даден момент може да има само малък на брой добавени приложения. Броят зависи от големината им, но средно е между 3 и 6.
Това значи, че ако ни свърши мястото, ще трябва да премахнем някое от приложенията за другите валути, за да освободим място за приложението, което ни трябва в момента. Това не трябва да ни притеснява, защото премахването на приложение не премахва и криптовалутата ни (все пак тя не се съхранява на портфейла). Когато добавим отново премахнатото приложение, портфейлът ще генерира отново предишните ни публични адреси и частни ключове, които ни дават достъп до средствата.
Така че това е малко неудобство, но в никакъв случай сериозен проблем.
Други
Портейлът е с USB Micro-B порт и идва с USB кабел за свърване с компютър, като няма батерия и работи единствено, когато е свързан чрез кабел към компютър или телефон.
Тежи само 16 грама, а резмерите му са 56.95mm x 17.4mm x 9.1mm.
Работи с Windows 8+, macOS 10.10+, Linux и Android 7+ (само с OTG кабел към телефона).
Ledger Nano S е от най-евтините и достъпни портфейли, като цената му само 119 лв. от официалния сайт.
Trezor
Портфейлите Trezor се произвеждат от компанията SatoshiLabs, базирана в Прага, Чехия. Те създават първият хардуерен портфейл на пазара през 2014 година.
Имат 2 текущи модела – Trezor Model T и Trezor One.
Изцяло отворен код
Кодът на Trezor портфейлите е изцяло с отворен код и публично достъпен в github.com, което гарантира, че всеки човек може да го изследва и да търси потенциални проблеми в него. Което съответно би довело и до много по-бързо поправяне на възможните пролуки. Подобен подход също показва, че производителят със сигурност няма намерение да залага задни вратички и да прави съмнителни неща в кода, защото е много вероятно да бъде хванат.
За някои това може да не е предимство, защото общодостъпният код може да се изследва от недоброжелатели, които да се възползват от евентуални пролуки в него. Това за мен обаче е слаб довод и вярвам, че подобен продукт трябва да е максимално прозрачен, за да не е е нужно да се доверяваме еднолично на производителя, че е направил нещата както трябва. В крайна сметка биткойн и криптовалутите са с отворен код и не твърдим, че това ги прави незащитени.
Отвореният код на Trezor портфейлите е най-силното му предимство пред Ledger, като в това отношение е аналогичен с BitBox02.
Сигурност
Моделите на Trezor са изключително често препоръчвани като най-сигурните на пазара, но това се прави предимно заради отворения им код, което обаче в никакъв случай не е всичко.
При всяко включване на портфейла, ще трябва да го отключим чрез въвеждане на ПИН код, който е между 4 и 9 цифри. При неуспешен опит, ще трябва да изчакаме определено време, за да опитаме отново, като след всеки следващ неуспешен опит, времето за изчакване се увеличава двойно. След 16 неуспешни опита, портфейлът се изтрива и ще може да се възвърне само чрез фразата за възстановяване. ПИН кодът за отключване на портфейла не се въвежда в самия портфейл, а на свързания компютър или телефон. На пръв поглед това изглежда несигурно, но е направено по начин, който да бъде защитен и може да бъде видян тук. Trezor Model T предлага въвеждането на ПИН кода както на компютъра, така и директно върху тъчскрина на устройството.
Големият проблем при Trezor обаче е, че нямат защитен чип, за разлика от другите хардуерни портфейли. Това прави извличането на фразата за възстановяване възможно, само с помощта на малко специализиран софтуер и хардуер. Това дори е доказано от Kraken Security Labs и е осъществено и върху двата модела на Trezor.
При това положение хардуерните портфейли на Trezor могат да ни защитят от заразен с вируси компютър или от някой неинформиран любопитко, но не и от някой крадец, който е твърдо решен да се сдобие до средствата ни. А ако имаме хардуерен портфейл, със сигурност искаме да се предпазим от всякакви възможни атаки.
Лично за мен това е напълно достатъчно да премахна Trezor портфейлите от категорията „сигурни хардуерни портфейли„, но ще опиша основните им характеристики за пълнота на сравнението.
Има един начин да увеличим сигурността на портфейла ако вече го притежаваме, но това важи само за Trezor Model T, не и за One.
Всички хардуерни портфейли поддържат функцията допълнителна фраза, парола-фраза или т.н. passphrase. Чрез нея можем да отключим нова група от акаунти, отделени от основните. Можем да използваме колкото си искаме допълнителни фрази и съответно да имаме различни групи от акаунти.
Тази функционалност е полезна, когато искаме да имаме един основен профил с акаунти, който да се отключва единствено с ПИН кода, а отделно от него да имаме скрити профили с допълнителни акаунти и повече средства, които да се отключват с ПИН кода + съответната допълнителна фраза. Можем да гледаме на допълнителната фраза като на 25-та дума – допълнение към фразата ни за възстановяване от 24 думи.
Ако използваме Trezor Model T, след като сме отключили портфейла, можем да активираме тази функционалност и да въведем допълнителната фраза чрез тъчскрин дисплея на портфейла. Това ще отключи новия скрит профил, в който да държим средствата ни. Тъй като допълнителната фраза не се запазва в паметта на устройството (и затова трябва да я въвеждаме при всяко стартиране), няма как някой да я извлече от него, за разлика от фразата за възстановяване от 24 думи.
Това е метод, който би ни свършил работа, но идва с известно неудобство, което го няма при другите алтернативи. И работи единствено при Model T, където допълнителната фраза се въвежда върху устройството. При по-евтиния вариант Trezor One допълнителната фраза се въвежда на компютъра или телефона, което е абсурдно. Всяка елементарна програма и вирус, които следят кои клавиши натискаме на клавиатурата биха засякли и компрометирали допълнителната ни защита.
Trezor Model T
Model T определено е по-добрият от моделите на Trezor, но това си идва на определена цена. А основният проблем си остава.
Trezor Model T поддържа всички валути, които са налични за One, плюс още няколко. За една част от валутите поддръжката е директно чрез софтуера на Trezor – Trezor Suite, a при други е нужна допълнителна програма. Подробен списък на всички валути, както и нужния софтуер за управлението им, може да бъде видян в сайта на Trezor.
Сигурност
Както вече споменах, липсата на сигурен чип не е нещо, което трябва да подминем с лека ръка. Ако използваме функционалността за допълнителни фрази, за да отключим допълнителни, защитени профили с акаунти, то бихме се предпазили от проблема с липсата на чип. Но това е известно неудобство, което не би трябвало да съществува при портфейл от подобен ценови клас. Отвореният код на Trezor допринася много за доверието в компанията и сигурността на продукта, но това не е всичко.
Както и при Trezor One, ако не разполагаме с друг портфейл и алтернативата ни е да използваме портфейл на компютър или телефон, тогава Model T със сигурност е по-добър вариант. Но във всички останали случаи, бих посъветвал да се избере някой от другите хардуерни портфейли.
Други
Портейлът е с USB Type-C порт, като идва с USB кабел за свърване с компютър.
Тежи само 22 грама, а резмерите му са 64 mm x 39 mm x 10 mm, което го прави по-голям от конкурентите и сравнително неудобен за разнасяне.
Големият му размер обаче идва с много голям тъчскрин дисплей, което го прави много удобен за използване и особено за въвеждане на ПИН или думи.
Работи с Windows 10+, macOS 10.11+, Linux и Android.
Цената на Trezor Model T е малко над 190 евро или около 375 лева от сайта на Trezor.
Trezor One
Това е по-евтиният портфейл от двата модела на Trezor, като това му е и единственото предимство.
Trezor One поддържа доста криптовалути, като както и при Model T, някои влаути се поддържат директно чрез софтуера на Trezor – Trezor Suite, a за други е нужна допълнителна програма. Подробен списък на всички поддържани валути, както и нужния софтуер за тях, може да бъде видян в сайта на Trezor.
Макар и да поддържа много валути обаче, дори и тук има пропуск, защото някои от поддържаните от Trezor Model T валути, не са достъпни за Trezor One. Това е голяма разлика от портфейлите на Ledger, където се поддържат едни и също криптовалути.
Сигурност
Комбинацията от липса на сигурен чип и въвеждане на допълнителна фраза единствено чрез компютъра или телефона, напълно обезсмисля покупката на този хардуерен портфейл. Може да е с отворен код, което безспорно е положително, но ако не можем да предпазим средствата ни при физическа кражба на портфейла, то по-добре да потърсим алтернатива.
Ако алтернативата ни е единствено портфейл, инсталиран на компютъра или телефона, тогава – да, Trezor One е по-добър вариант. Но ако разполагаме и с останалите хардуерни портфейли, няма причина да не изберем някой от тях.
Други
Портейлът е с USB Micro-B порт и идва с USB кабел за свърване с компютър.
Тежи само 12 грама, а резмерите му са 60mm x 30mm x 6mm, като това го прави сравнително голям и неудобен за разнасяне.
Работи с Windows 10+, macOS 10.11+, Linux и Android.
Цената на Trezor One е 59 евро или около 115 лева от сайта на Trezor.
Заключение / TLDR;
Ако сигурността е най-важна за нас, тогава BitBox02 определено изпъква пред останалите, защото има както специализиран сигурен чип, така и изцяло отворен код.
Портфейлите на Ledger също имат сигурен чип, което е най-важното, но кодът за тях и операционната им система са със затворен код, което значи, че трябва да им се доверим на 100%, че нямат пролуки.
А Trezor, макар и с отворен код, изобщо нямат сигурен чип, което ги прави уязвими при физическа кражба. С използване на допълнителна фраза, можем да частично да предпазим средствата с Trezor Model T, но не и с Trezor One.
По брой поддържани криптовалути, Ledger и Trezor безспорно са най-добрите, защото освен ERC20 тоукъните, поддържат десетки различни блокчейни, докато BitBox02 поддържа само 3 блокчейна (освен ERC20 тоукъните).
По мобилност, Ledger Nano X е сигурен победител, защото е едиственият с Bluetooth и единственият, който поддържа iOS устройства. Trezor моделите са доста по-обемисти и неудобни за ежедневно носене, за разлика от BitBox02 и Ledger портфейлите. На второ място бих посочил BitBox02, защото може да работи както с кабел, така и директно да се включи към USB-C порт на компютъра.
По удобство при използване, бих посочил първо Trezor Model T, BitBox02 и Trezor One. Trezor Model T има голям тъчскрин дисплей, което прави работата с него много лесна. BitBox02 има сензори от всички страни, което също улеснява използването му. Ledger пък е единственият портфейл, който има нужда да добавяме приложения към него за определена криптовалута чрез Ledger Live Manager.
Най-евтините са Ledger Nano S и Trezor One, но Trezor One си остава уязвим за атаки, затова не бих го препоръчал, освен ако нямаме никаква друга алтернатива.
Ledger и Trezor са най-популярните, но това се дължи на факта, че са от най-много време на пазара – още от 2014-та година.
BitBox02 е единственият, който идва с microSD карта, която може да се използва за бекъп на фразата за възстановяване.
Ако погледнем исторически, BitBox02 е и единственият, който досега не е имал никакви проблеми от гледна точка на сигурност. Trezor са доказано уязвими при физическа кражба, а изтеклите данни от Ledger поставят стотици хиляди техни клиенти под съвсем друг и напълно реален риск.
Според всичко написано и изчетено, за мен BitBox02 е най-добрият и най-сигурният портфейл за съхранение на биткойн и най-основните криптовалути.
На второ място бих поставил Ledger Nano X заради мобилността, която осигурява Bluetooth® и заради поддръжката на iOS, а Ledger Nano S – заради ниската си цена. Отделно и двата поддържат достатъчно разнообразие от криптовалути.
И единствено ако горните не са налични, бих препоръчал моделите на Trezor, за да се предпазим поне от софтуерни атаки.
Какъвто и хардуерен портфейл да изберете и поръчате, най-добре да използвате временен имейл (или услуга като Anonaddy), по възможност временен телефонен номер, както и за адрес за доставка да не посочвате личния си адрес (а например офис, пощенски клон или др.). Така дори и да има повторно изтичане на данни от някой производител, като това при Ledger SAS през 2020 г., личните ви данни ще бъдат защитени.
Много хора се чудят дали има добра българска борса за криптовалути, но истината е, че реално няма нито една българска борса.
Има сайтове за директна покупка и продажба на крипто, но те не предлагат функционалностите на истинските борси за криптовалута като Kraken.com или Binance.com. Големите международни борси имат няколко основни преимущества:
Предлагат изключително голям набор от криптовалути, докато сайтовете за директна покупко-продажба обикновено имат не повече от 10, а обикновено и доста по-малко.
Таксите при борсите са много ниски – винаги под 0.5% и често под 0.2% за всяка покупка или продажба.
Освен покупка на криптовалута чрез традиционна валута като евро и последваща продажба пак за евро, в тези борси можем да разменяме една криптовалута за друга, например биткойн (BTC) за етер (ETH) или етер за Nano.Това става като търгуваме с т.н. валутни двойки. Ако искаме да закупим биткойн с евро, търгуваме с двойка BTC/EUR. Ако искаме да закупим Nano с ETH или реално да разменим етер за нано, тогава търгуваме с двойка NANO/ETH. Всяка борса предлага различни валутни двойки по своя преценка.
При българските сайтове за покупка, можем единствено да закупим или продадем криптовалута на цената, която е в момента. При истинските борси, можем да заложим различна цена (чрез т.н. лимитирана поръчка или limit order) и поръчката да се изпълни само ако борсовата цена достигне тази, което ние сме посочили.
Т.е. ако цената на 1 биткойн в момента е €30000, можем да пуснем лимитирана поръчка „купува“ при цена от €28000 EUR. Поръчката няма да се изпълни мигновено, ами само ако цената достигне €28000. Ако никога не достигне тази цена, поръчката няма да бъде изпълнена.
Съответно ако цената все още е €30000, можем да пуснем поръчка „продава“ при цена от €40000 и продажбата да се осъществи само ако цената достигне €40000.
Важно уточнение е, че българските банки правят проблеми при преводи от и към известните борси за криптовалути, затова ако искате по-подробна информация за това как и къде да купите или продадете крипто, най-добре вижте по-подробните статии – как да купя биткойн и как да продам биткойн.
Ако пък все пак се интересувате от български сайт за покупка на криптовалути, а не от българска борса, това са най-известните:
bonex.bg – според сайта оскъпяването е около 1.5%, което е най-доброто от всички български сайтове, но се предлагат само по-основни криптовалути.
Altcoins.bg – имат най-голямо разнообразие от криптовалути, като предлаганите валути са Bitcoin, Ether, Litecoin, Stellar, Dash, Monero, zCash, Ripple и др. Оскъпяването за Bitcoin, Ether и Litecoin е 2.5 – 3%, а за останалите варира около 4 – 5%. Имат и физически магазин, в който се продават крипто портфейли.
xChange.bg – оскъпяването тук е с около 3%, като има възможност и за плащане с дигитален портфейл като phyre, A1 wallet и Pay by Vivacom. Предлагат се основни валути като Bitcoin, Ether, Litecoin и някои стейбъл койни. Верификацията на профила тук е автоматична, което значи, че покупката би станала по-бързо от други места.
Можем да използваме и фейсбук групи като тази за размяна на криптовалути, но това не се препоръчва за начинаещи, тъй като има по-голям риск да ни измамят ако не знаем точно какво правим.
Макар и не борси за криптовалути, изброените български сайтове могат да помогнат ако искаме да се сдобием с криптовалута по-бързо и с по-малко нерви.
Има няколко варианта къде да продадем биткойн и други криптовалути. Най-разпространените са чрез български сайт за продажба на биткойн, чрез битомат (ATM за биткойн), биткойн борса или специализирано приложение за продажба на криптовалута.
Някои от платформите предлагат и възможност за изкарване на дебитна карта, чрез която директно да харчите получените средства от продажбата на криптовалута.
Продажба на биткойн от български сайт
Българските сайтове за търговия с биткойн и криптовалута определено са най-лесният и бърз начин за продажба на подобни активи. При тях таксата обикновено е около 3-5%, но сумата постъпва директно в банковата ни сметка и предвид, че парите идват от друга българска сметка, родните ни банки едва ли ще направят проблем с трансфера.
Задължително трябва да имаме верифициран акаунт (с личен документ, вероятно и селфи), но верификациите стават сравнително бързо.
Най-популярните сайтове са тези:
bonex.bg – според сайта оскъпяването е около 1.5%, което е най-доброто от всички български сайтове, но се предлагат само по-основни криптовалути.
Altcoins.bg – имат най-голямо разнообразие от криптовалути, като предлаганите валути са Bitcoin, Ether, Litecoin, Stellar, Dash, Monero, zCash, Ripple и др. Оскъпяването за Bitcoin, Ether и Litecoin е 2.5 – 3%, а за останалите варира около 4 – 5%. Имат и физически магазин, в който се продават крипто портфейли.
xChange.bg – оскъпяването тук е с около 3%, като има възможност и за плащане с дигитален портфейл като phyre, A1 wallet и Pay by Vivacom. Предлагат се основни валути като Bitcoin, Ether, Litecoin и някои стейбъл койни. Верификацията на профила тук е автоматична, което значи, че покупката би станала по-бързо от други места.
Можем да използваме и фейсбук групи като тази за размяна на криптовалути, но това не се препоръчва за начинаещи, тъй като има по-голям риск да ни измамят ако не знаем точно какво правим.
Продажба чрез битомат / биткойн АТМ
В България се появяват все повече битомати и това е друг често препоръчван метод за продажба на криптовалута.
Голям недостатък е, че обикновено таксите за продажба са по-високи от таксите за покупка и като цяло доста по-големи от таксите при другите методи.
От друга страна, голямо предимство е, че можем да получим средствата директно на ръка, като всеки битомат си има и различни лимити и типове за верификация (например имейл до определена сума, след това телефонен номер, след това лична карта и т.н.).
Преди да извършите продажба чрез подобен битомат, задължително проверете предварително какви са таксите и дали извършва желаната операция в момента чрез сайта coinatmradar.com. Това е важно, защото някой път в битоматите свършват банкнотите, а за някои битомати може продажбите изобщо и да не се поддържат.
Устройството на Интерпед в София обикновено е под 5% при покупка, но доста повече при продажба.
В The Mall е 4-5%, но лимитите за верификация с телефони и документи са по-високи.
Продажба в Crypto.com
Crypto.com е платформа, която макар и да е имала някои спорни решения в миналото, прави всичко възможно да се наложи като място, където можем да извършваме всичко, свързано с криптовалути – покупка, продажба, инвестиране и т.н.
Тази платформа има някои големи преимущества, които не са за подценяване, а именно:
Получаваме персонален IBAN в евро на наше име. А това значи, че не би трябвало да имаме проблеми както да изпращаме пари от българските банки към платформата, така и да получаваме директно пари към тях от Crypto.com.
Допълнително можем да си изкараме дебитна карта в евро с кешбек, чрез която директно да изразходваме средствата, като така няма да е нужно да ги изпращаме изобщо към българската ни банка.
За повечето видове карти трябва да заключим от техния тоукън за 6 месеца (след това можем да изтеглим тоукъна или да го продадем), но има и безплатен вариант, за който това не е нужно. Кешбекът за първите 3 карти е до 3%.
Crypto.com → BG сметка или Crypto.com дебитна карта
Ако използвате някой от линковете към Crypto.com в статията за регистрация и си поръчате Ruby карта или някоя от по-висок клас, заедно ще получим бонус от $25 в CRO. За целта може да е нужно да въведете кода yyfqi4is7k в полето Referral Code при регистрация.
Ако не искате да се възползвате от това, просто напишете Crypto.com в браузъра или влезте от тук.
Продажба на биткойн чрез борса за криптовалути
При борсите за криптовалути цените са най-ниски – обикновено под 0.5% и съответно там е най-изгодно ако боравим с по-големи суми.
Едни от най-големите и известни борси за продажба на криптовалута са Kraken.com и Binance.com.
От известно време обаче българските банки не допускат трансфери от и към такива борси, което прави използването на този метод малко по-особен. Не и невъзможен обаче. Ще опиша няколко метода, за които има информация от различни потребители, че все пак работят.
Чрез Wise / TransferWise
Продажба в някоя платформа или борса в ЕС, изпращане на парите към Wise и след това към българската ни сметка. Ако искаме, можем да оставим парите ни и в Wise и да ползваме директно дебитната им карта, което би било още по-лесно.
Официално Wise приемат преводи от борси, само ако са регулирани в ЕС (напр. Kraken.com или Crypto.com). И официално не поддържат изходящи преводи към такива борси, а само входящи.
Продажба в някоя от борсите Kraken.com или Binance.com, изпращане на парите към iCard.com и от там към българската ни банка.
В iCard.com можем да си отворим безплатен банков акаунт, където ще разполагаме с IBAN, към който да можем да изпратим средствата от борсата. Щом ги получим в iCard, ще можем да ги пратим към българската ни банка, която в този случай не би блокирала превода.
Ако продаваме криптовалута в Binance.com, също така можем да си изкараме Binance дебитна карта и директно да харчим средства от нея, без да има нужда да ги прехвърляме към българските ни банкови сметки (макар че не бих съветвал да държите голяма сума, без значение дали крипто или евро/лева, в която и да е борса).
Чрез ePay.bg
Ако имаме акаунт в ePay.bg и сме ниво III, в раздел „Карти и Сметки“ → „Преглед и Промяна“ → „Микросметки“ би трябвало да имаме личен IBAN.
Някои потребители са успели да преведат пари от Kraken.com към личния си IBAN в ePay.bg и от там вече да разполагат с тях както преценят.
Не забравайте, че продажбата на криптовалута е данъчно събитие и следва да декларирате това в годишната си данъчна декларация следващата година и да заплатите 10% данък печалба (в най-общия случай).
Всички български сайтове са задължени да предоставят информация на НАП за лицата, търгуващи с криптовалута. Може и някои международни борси да не го правят в момента, то това е по-скоро въпрос на време, така че рискът от глоби и ревизии от НАП едва ли си струва.
За много хора биткойн е измама, пирамида, някаква схема или просто анонимно средство за покупка на нелегални стоки в интернет. Но човек може да има такова мнение само ако не е запознат със същината на биткойн.
А той има съвсем друга цел – да бъде изцяло независима валута, която не се контролира еднолично от дадена държава, централна банка или компания. Валута, която не се обезценява от политически решения, икономически кризи или постоянна инфлация. Валута, даваща лесна възможност на всеки човек да прати покупателна стойност на друг, по всяко време и до всяка точка на света.
Ако това не е достатъчно, няма нужда да четете повече. Но ако сте живяли в България и сте преминали през свръхинфлацията през 90-те, би трябвало това да породи поне частичен интерес. Много държави през последните години и дори и в момента преминават през същото.
Инфлация и свръхинфлация
Под инфлация се разбира покачването цените на стоките, което означава и постоянен спад в покупателната стойност на парите.
Много икономисти твърдят, че инфлацията е полезна, защото стимулира потреблението и съответно икономиката (човек предпочита да си изхарчи парите, вместо да му се обезценяват всяка една година). Но не всеки човек иска да стимулира икономиката с безразборно харчене.
Повечето хора искат да си закупят жилище, да спестят средства за автомобил, за голяма екскурзия, бизнес или просто да имат допълнителни спестявания за старини. И именно тези хора страдат от постоянната инфлация.
Грубо казано, ако в този момент можем да си купим 100 кг. храна с 1000 лева и постоянната годишна инфлация е 3%, то след 1 година ще можем да си купим само 97 кг. храна. След 2 години, ще можем само 94 кг., след 10 години – само 74 кг., а след 20 години – само 54 кг.
Това представлява инфлацията от едва 3% и ефектът ѝ върху спестяванията ни.
Хиперинфлация във Венецуела
Нещата стават съвсем различни ако имаме хиперинфлация, която абсолютно винаги е породена от бързото нарастване на парите в обращение, без това да е подкрепено от ръст на икономиката. Естествено това не се случва лесно и по принцип съвпада с войни или поредица от лоши решения по отношение на фискалната политика на страната.
Това може да звучи далечно, но дори и в България сме виждали хиперинфлация, дори повече от веднъж. За февруари 1991 г. месечната инфлацията е била 123%, а през февруари 1997 г. – цели 242%.
За целия период от 1990 г. до 2000 г., общата инфлация на потребителските цени според НСИ е 221418% или казано с други думи, цените са се повишили 2215 пъти. Ако с 1000 лева в началото сме можели да закупим 1000 кг. продукти, след само тези 10 години, със същите пари сме можели да закупим едва 0.45 кг.
Това беше и причината за деноминацията в България през 1999 г., когато 1000 стари лева бяха приравнени на 1 нов лев. Просто цените се бяха повишили хиляди пъти и за да не работим с много нули, самите пари бяха променени.
Това е опустошителната сила на хиперинфлацията и България е един от малкото примери.
В Гърция инфлацията през октомври 1994 г. е била 13 800%.
В Германия инфлацията през октомври 1923 г. е била 29 500%.
В Зимбамве месечната инфлация за ноември 2008 г. е 79 600 000 000%. Цените там са нараствали двойно на всеки 24 часа.
В Унгария месечната инфлация през 1946 г. е била 13 600 000 000 000 000%. Цените са нараствали двойно на всеки 15 часа.
Деца, играещи си с обезценени пари в Германия след Първата световна война
Когато централната банка печата пари без каквито и да било финансови ограничение, въз основа единствено на бюджетни нужди и желание да харчи повече средства, от колкото икономиката може да поеме, следва именно обезценяване на парите и хиперинфлация.
За последните 100 години има 56 случая на хиперинфлация, а в момента Венецуела, Зимбабве, Судан, Ливан, Суринам, Иран, Южен Судан, Йемен, Хаити, Либия, Ангола и Етиопия имат инфлация от над 20% според IMF.
Биткойн като съхранител на стойност
С Биткойн това не може да се случи – максималното количество биткойни, които някога ще съществуват, вече е определено на 21 милиона. Техният брой не може да нарастне неконтролируемо и безгранично – за разлика от всички традиционните пари, при които централната банка или правителството еднолично решават какво да бъде парите в обращение и съответно инфлацията.
1/5 от всички щатски долари в обращение към декември 2020 г. са напечатани само през 2020 г.
Нещо повече – биткойн е единственият актив, чието търсене не влияе на предлагането. Всички стоки на отворения пазар си саморегулират цената и количеството, в което се предлага – ако има повече търсене, това води до по-висока цена, което от своя страна стимулира повече производители да предлагат стоката, което води до пренасищане и съответно до регулиране на цената и спадането й до нормални нива.
Но за биткойн това не важи. Каквото и търсене да има, не могат да бъдат произведени повече биткойни от това, което вече е определено. На всеки ~10 минути се „изкопават“ или произвеждат 6.25 нови биткойна, а на всеки 4 години този брой ще намалява наполовина, което ефективно драстично и периодично намалява биткойн инфлацията.
Всичко това е строго фиксирано в софтуера му и не може да се промени, освен ако над 50% от участниците не се съгласят на промяната, което е крайно нереалистично.
В качеството си за съхранение на стойност, единствено златото може се сравнява с биткойн (още повече, че то хилядолетия се е използвало за обезпечаване на парите и дори е представлявало истинските пари), но то трудно се транспортира, не може да се раздели лесно на малки части от всеки и едва ли има магазини, в които го приемат като разплащателно средство.
Биткойн е най-оскъдният финансов инструмент, който човек може да притежава в момента. И това се забелязва от все повече компании и институции. В Щатите вече има дори и публично търгувани компании, които купуват биткойн с доларовите си резерви – за да се предпазят от евентуалната инфлацията и от безпрецедентното печатене на пари от страна Федералния резерв.
Исторически за целия период на съществуването си, цената на биткойн се е покачвала с 200% годишно, като това се дължи на строгата си монетарна политика и увеличаващо се търсене от все повече хора и компании. Историята не е показател за бъдещото представяне на биткойн, но със строгата си монетарна политика, е логично да заключим, че ако все повече хора навлизат в света на биткойн, то и ръстът в стойността му вероятно ще продължи.
Личен финансов суверенитет
Биткойн е първата истинска форма на дигитални пари и като такава има за цел да даде на всеки достъп до независима парична система. Всеки, който има биткойн, разполага до известна степен с финансова свобода, каквато не е била възможна преди това.
Притежателите на биткойн могат да изпратят каквато и да е сума до всеки човек по целия свят без изобщо да имат нужда от помощ или от одобрението на посредници. Няма банка, компания или правителство, което да стои между изпращача и получателя и съответно не съществува никаква възможност някой да спре транзакцията или изобщо да има нужда от одобрение. Съответно и никой не може да конфискува биткойните на някой, защото единствено самият им притежател има достъп до тях.
Всеки може да си свали софтуерен портфейл и мигновено да започне да получава биткойни, без да е нужно да се регистрира официално или да търси одобрение от банки и институции. Биткойн е преди всичко софтуер с отворен код и всеки може да го използва и именно това прави и глобалната му забрана малко вероятна.
Допълнителни източници:
В книгата The Bitcoin Standard се говори по-малко за самия биткойн, но за сметка на това има достатъчно информация за историята на парите и какво се случва с тях с времето. Като се започне от камъните, мидичките и се стигне до долара, златото и т.н. Задължително четиво за всеки, който иска да разбере по-подробно защо биткойн е важен и какъв е смисълът от съществуването му.
Нищо от написаното не е финансов съвет, а единствено лично мнение и впечатления. Консултирайте се с професионалнист при нужда.
Никак. Това е все едно да се опитаме да се регистираме в златото, в долара или в еврото.
Биткойн е нова дигитална валута. Можем да я закупим, да я продадем, да я използваме при покупка на стока или да я изпратим на друг човек, навсякъде по света.
Картата Curve улеснява финансовия ни живот, като обединява всичките ни Mastercard® и Visa дебитни и кредитни карти в едно мобилно приложение и една обща дебитна карта.
One card to rule them all
Самата карта на Curve не съдържа пари и не можем да добавим никакви средста в нея. Но след като сме включили всичките ни досегашни дебитни и кредитни карти в мобилното приложение, можем да изберем от коя сметка и карта искаме да платим, използвайки самата карта Curve. След това, щом направим плащане при търговец, онлайн или теглене на банкомат, средствата ще бъдат изтеглени от избраната карта, макар и реално да сме използвали картата на Curve.
Щом изберем някоя от картите чрез приложението, изборът ни ще бъде запомнен и вече това ще бъде активната карта, от която Curve ще извършва транзакциите по подразбиране – до момента, в който не изберем друга карта.
По този начин ще можем да носим само една единствена карта в портфейла си, а чрез мобилното приложение лесно ще управляваме от къде точно реално искаме да платим.
Знаем ли какво всъщност изчистваме, когато чистим вкъщи и използваме все по-мощни препарати? Според основната идея в книгата Яжте мръсно, водим прекалено силна война срещу микробите около нас, което в крайна сметка унищожава не само лошите микроби, ами и всички останали, от които реално имаме нужда и които по един или друг начин биха ни предпазили от вредните щамове.
Почистващите препарати са добър пример за вманиачаването ни към чистота, но според д-р Джош Акс (автор на книгата) това има крайно негативни последствия, защото повечето конвенционални препарати за миене съдържат и редица токсични химикали.
В книгата има и специално място за безвредни и домашано приготвени почистващи препарати, част от които ще копирам тук. Например сместа с етерични масла от чаено дърво и лимон е универсална – почиства подове, мивки, различни повърхности и дори тоалетни.
Използвайки подобни рецепти с естествени материали не само че ще ни предпази от вредното влияние на силните препарати, ами и ще освежи и подхрани допълнително кожата ни. Всички съставки могат да се намерят лесно в интернет или в здравословните магазини, но препоръчвам да се купуват само такива, които са високо оценени и по възможност с доказан произход.
Продават се комплекти от няколко вида етерични масла, като така лесно можем да видим кои от тях ни допадат и кои можем да използваме в ежедневието ни (напр. комплект от 12 различни етерични масла или друг от 8 масла – и двата са с високи оценки).
