6 месеца в Азия – равносметката

След точно 6 месеца, 5 нови държави, 2 дълги полета, 12 ферибота и около 6000км. с автобуси, за добро или зло, сме си обратно вкъщи.

Впечатленията са много, но ще говоря предимно за първоначалните цели и (не?)изпълнението им.

Идеята

Основната причина да заминем беше защото поне от 10 години имах мечта (най-вече инициирана от филма „Плажът“) да направя подобно приключение. Из екзотични държави, където да видя алтернативен начин на живот. Далеч от големия град и развитата цивилизация (ако изобщо можем да броим България за такава). Някъде, където да опитаме да работим отдалечено – по възможност от плажа и под палмите, докато съзерцаваме кристалното море и пием евтини коктейли.

И цялото това нещо с бюджета, с който живеем в България. Или с други думи – да живеем в рая, без да плащаме премиум за него. Или както казах и преди началото на пътуването ни – дали няма по-добра версия на живота, който живеем.

Работа от плажа

Възможността да се работи от плажа се оказа най-големият мит и най-нелепата идея. 🙂 Лаптопът не се разбира добре нито с водата, нито с пясъка, нито с ослепяващото слънце. Пясък, вода, небе – всичко свети, а вълните блъскат всяка секунда и дори звукът да е лек и фонов, заедно с останалите шумове от хората и баровете, прави съсредоточаването нереалистично.

И така стигаме до момента, в който се работи от стаята (или верандата, където има такава) по цял ден. Още със ставането, лаптопът сяда в скута и цикленето започва. До обяд, когато правим бърза разходка до близкото ресторантче, а след това и до късния следобяд – обикновено между 16 и 18 часа, когато се приготвяме за излизане.

Не знам дали наистина през този период имах много повече работа от обикновено или просто се опитвах да компенсирам, защото уж „си клатя краката на някакъв остров“, но определено прекарвах повече часове пред компютъра, отколкото ако бях в офис или вкъщи.

Така че тук срещнахме стена и съответно пълен провал на една от първоначалните цели и идеи.

Живот в рая

Рай определено видяхме и дори поживяхме в него. Но в по-голямата степен беше повече усещане, от колкото конкретно мястото. Защото Азия далеч не е раят на Земята.

Да, безспорно има адски добри плажове, страхотни места за екскурзии, невероятни залези и крайбрежни заведения. Но те са само (малък?) процент от Азия и изживяването там.

Никой не коментира адската мизерия и непоносимата миризма на места. Никой не си прави селфита с умрели плъхове, купчини боклук край пътя или заринати плажове с рибарски мрежи и пластмасови отпадъци. Никой не показва снимки на местните колиби и опънатите хамаци върху въпросните отпадъци. И никой не споменава факта, че 8 от 10-те държави най-големи замърсители на океана с пластмаса са все държави в югоизточна Азия. Райските държави.

Всичко това е манталитет, който се проявява във всичко.

Естествено, когато отидеш на почивка за 2 седмици, можеш и да подминеш въпросните гледки. Може и да не ги видиш, може да си сложил розовите очила, а може и просто да се правиш, че не ги виждаш, защото някак, видиш ли, всички очакват ти да си в рая, а всъщност то не било рай на 100%. Ами не върви. По-добре да спестиш някои снимки.

Както казах, раят беше по-скоро в атмосферата и в начина на живот. Да си освободен от грижи и да не мислиш за нищо (освен естествено за работата), да гледаш предимно усмихнати хора, които не бързат и не са стресирани (макар и много да живеят в пълна нищета), да нямаш ангажименти и най-стресовото ти нещо за деня, да бъде да си избереш място за обяд и вечеря.

Бюджет

Другото важно нещо, което искахме да проверим, е дали е възможно да живеем там с общия ни бюджет, с които живеем в България. Т.е. ако получаваме заплата само с дистанционна работа, дали можем да отидем да живеем там (без да промяняме работата си) и без да харчим повече, от колкото харчим в София.

Оказа се, че е възможно. Дори средномесечните ни разходи за 6-те месеца, съпоставени със средномесечните ни разходи в България за същия период, бяха с около 10% по-ниски в Азия. Тук естествено влизат всички разходи по пътуването, включително билети и визи.

Ако бяхме за по-кратък период, това нямаше да е възможно, но 6-те месеца разпределиха големите разходи във времето. Също така, след като бяхме за такъв дълъг период от време, не сме се стремяли да правим допълнителни екскурзии всеки ден, а те също бяха разпределени във времето.

Нощувките могат да бъдат както 10лв., така и 100+. Ние се стремяхме да нощуваме за до 200лв. на седмица (за да сме близо до наемът ни + съпътсващите сметки в София), но не винаги беше възможно. Виетнам и Камбоджа бяха определено по-достъпни, докато в останалите държави разходите растяха.

Храненето на човек може да варира от 4лв. до 20лв. най-общо, като типичните храни (ориз, пиле, зеленчуци, нудъли и комбинация от тях) са в долната граница, докато западната кухня се движи около горната. Алкохолът допринася много за увеличаване на сметката, а ние такъв консумирахме доста рядко.

Начинът на придвижване също е определящ, затова и заложихме само на автобуси, дори и за най-дългите дистанции (2 дни по 12+ часа или общо 1200+км). Цените на автобусните билети варират много, защото има различни превозвачи и различните агенции имат различни надценки. Но има агенции на всеки ъгъл във всяка държава, затова може да се потърсят различни оферти.

В големите градове и хъбове (Куала Лумпур, Сингапур, Ха Тиен, Сием Реп, Сайгон) може да се ползват директно автогарите за минимизиране на надценките. Където е имало ясен градски транспорт сме ползвали него, като почти не ни се е налагало да ползваме такси. Най-често сме вървяли, разхождайки се или сме си наемали скутер (за 15-20лв. на ден) когато сме имали по-грандиозни планове.

Когато се използва агенция за някое пътуване и когато се придвижваме в границата на 1 държава, почти винаги сме имали „pick-up“ или взимане от хотела, като след това също са ни оставяли на избрано от нас място. Единствено при международните пътешествия се пристига на някаква централна автогара или някъде около центъра и оттам трябва да се оправяме сами.

Автобусите са добри (особено във Виетнам) като в повечето случаи по-високата цена значи по-голям автобус и по-малко прекачвания. Не бих казал обаче, че са супер безопасни, защото се кара много бързо, включително и в населени места, правят се съмнителни изпреварвания и на моменти е доста стресиращо, особено през нощта.

Разходите за всичко са много вариращи и строго индивидуални. Нашата цел беше да се впишем в типичния ни бюджет и успяхме. В никакъв случай не сме живяли в лукс, но и не ни е липсвало нищо. Това, че в Азия е евтино, обаче е мит или по-скоро нещо, което е останало в предишните десетилетия. Може да е евтино в сравнение със западна Европа, но не и с България. Доста неща са дори по-скъпи, така че не се настройвате погрешно.

Алтернативен начин на живот

И най-важната част – по-добър ли е животът там и струва ли си човек да заживее алтернативно на такова място. Сложно е да се отговори и дори и след 6 месеца там, нямам категоричен отговор.

Естествено имаше много различни места и за всяко от тях заключението ще е различно, затова ще изключа големите градове и ще говоря предимно за островите и малките населени места, защото именно те бяха целта на експеримента.

Животът там е обикновен и прост. Липсва луксът, подредеността и в повечето случаи дори и храната, с която сме свикнали. Човек трябва да е доста широкоскроен, за да може да се чувства наистина добре, защото трябва и да се абстрахира от много неща. Различно е, определено.

Но самият факт, че много хора оставят предишния си живот и заживяват там, говори сам за себе си. Собственици на хотели, ресторанти, гмуркачи… много от тях са чужденци. И виждам какво ги привлича там. Спокойствието и необременността на такова място могат да направят чудеса с психиката на човек. Деси ще потвърди.

А сравнително високите целогодишни температури правят много от нещата, с които сме свикнали излишни – зимни дрехи, коли (мотопедът е достатъчен за такова място през цялата година), изолации и дограми (животът в бамбукова къщичка с дупки в стените Е възможен и нормален).

6-месеца живяхме само с по една голяма раница и с по една малка. И в тях беше целият ни живот, всичко необходимо за половин година – за работа, за разходки и за вкъщи.

За нас, вероятно, такъв живот (за постоянно) би бил прекален. Поне за момента трудно бихме се разделили с някои неща от нашия си свят. Но за дълго пътешествие, без работа, местата са страхотни. И така, вероятно, бихме се върнали отново.

За съжаление, aз лично не успях да се насладя максимално на този „алтернативен начин на живот“ и не успях да го усетя така, както си го представях, именно заради работата. Когато трябва да се затвориш в стаята за 8+ часа, реално няма значение какво има извън 4-те стени. Когато почти цялото ти ежедневие преминава по начина, по който ти преминава и вкъщи (ако работиш дистанционно), райският плаж отвън е почти без значение.

Затова заключението е – не трябва да се работи и трябва да търсим начини за излизане от матрицата. 😀


P.S. Една година след завръщането ни – нямаме търпение да отидем отново. Със или без работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *